Емигрант и гурбетчия

Днес, във Facebook, се заформи интересен сблъсък. Малък сблъсък – от тези , които не събарят правителства, но предизвикват размисъл у по-умните хора. Та, за пореден път бях изправен пред абсурда да се сместват емигрант и гурбетчия. Две понятия, които за масовата публика в България са синоними, но за българите, живеещи в чужбина дистанцията между тях е съществена. Предаванията на Карбовски и тв-разказите за колониите българи в САЩ, Испания, Франция, Англия, Канада, Австралия или Швеция не забелязах нито веднъж да направят разликата между тях. А такава има.

След като емигрирах и поживях в Америка, установих, че всичко, което чета в българските вестници (а такива аз чета всеки ден) за българите в Италия или Холандия например, няма нищо общо, с това, което виждам като действителност сред българската общност в САЩ, например.
Казват, че в Испания живеят около 150 000 българи, от които едва последните години около 20 000 са вече с легален , утвърден статут. Повечето от тези българи са отишли в Испания на гурбет  – нарамили са един ден една чанта с дрехи, мобилния си телефон и са се качили на първия автобус към Западна Европа. Това са хора, които не са взели семействата със себе си, защото едно семейство е тежест, а на тях им трябва свобода. Свобода за да работят, да спечелят малко пари, които да изпратят обратно в България – дали за да купят на децата си тетрадки и дрехи за новата учебна година, дали за да построят още един етаж от къщата на село. Парите на тези българи не остават в Западна Европа – те се връщат всеки месец в България, така както преди 100+ години парите на гурбетчийте-българи, които са били добри строители в Чехия или градинари в Австрия са се връщали в България при близките им. И не напразно Димитровден (26 октомври) е празник, почитан от стоителите – отбелязвал е времето, когато стоителите са се връщали от гурбет с пари, за да изкарат зимата по родните си места, стоплени от добрата печалба. И днес тези българи живееят по същия начин – заминават за няколко месеца в „Европата“, припечелят малко пари, често живееят в ужасни условия – по 2-3-ма в стая или още по-зле във фургони, без никакви удобства като стереоуредби, Wii, перални и сушилни, спестявайки всяко евро от храната си, за да има какво да върнат в България. За тези хора обществото около жилището им не съществова – те не познават съседите си или кварталните пакостници, защото стават по тъмно и се прибират по тъмно, търсейки по-добра работа. Политиката и нивото на училищното образование ТАМ, не ги интересува. За тях е важно да нямат проблеми с властите и да съберат максимално много пари до следващия месец. Тези хора няма да ги видите да идат на опера (повечето от тях и в България не са ходили), или театър, няма да ги видите да си организират екскурзия до Лондон или Москва за Коледа. Те нямат цел да живеят живота си. Тяхната цел е печелят пари. Тези хора са гурбетчии.

Българите в САЩ, Канада или Австралия са обикновено другата категория. Е, има и такива, които са гурбетчии, дошли полулегално в тези страни за да спечелят някои долар и да се върнат. Но основната част са емигранти. А емигрант това е човек, заминал за да живее! Да живее живота си както той го разбира. За емигрантите, основните неща в живота остават образованието, работата и семейството над всичко. Тоя/тя заминава обикновено с децата си, със семейството си и за него/нея има една цел – по-добър живот там където е. Емигрантите в САЩ, още на втория месец вече се оглеждат за по-добър дом, с повече удобства, на първата година вече търсят най-доброто училище за децата си, а посещението на кино или концерт е това, което са имали и в родината си. Емигрантът иска в чужбина да се чувства у дома. Той търси приятели, търси уюта на българската кръчма или душевността на българската църква. Емигрантите печелят и изпращат пари в България, но за тях е важен и днешния ден. Те се оглеждат и създават приятели в квартала, където живеят, ходят на екскурзии, мечтаят да построят една малка България в Новия си свят. Истинските емигранти тъгуват за родината си, те строят църкви, устройват училища по български език, търсят всякa възможно да покажат, че България е техният роден дом. Истинския емигрант не се срамува от произхода си – за него е въпрос на чест да покаже националното си дойстойнство там където е, той не се крие от властите, още по-малко се срамува от произхода си. Българите, живеещи а не преживяващи в чужбина се радват на успехите на/в България и помагат с каквото могат тя та върви напред.

Ако мога да обобщя с две думи – „Гурбетчията преживава за да печели, емигранта – печели за да живее!“

3 Responses to Емигрант и гурбетчия

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>