България вчера

„Тук е много мръсно, всички пушат и е пълно с цигани“

Останах онемял. Това бе  първото изречение на 12  годишната ми дъщеря, 20 часа след кацането й на българска територия преди около месец.  През това време тя е успяла да се понаспи, и да погледа от терасата на апартамента на баба си и дядо си  околната среда в София, България.

За мен прозвуча като звучен шамар. Всяка година децата ми заминават в родината си през лятото, но никога досега такъв шамар на тема „Красотата на България“ не бях получавал.

- „Добре де Мими, ти си само 1 ден в София, кога успя всичко това да го видиш?“

- „Татко, ами то от терасата всичко се вижда“

Всякакви опити след това да я убедим , че България има и красиви хубави места, и прекрасни хора удряха на камък след първите й впечатления. Замислих се много сериозно – никога досега за нея подобно връщане не е било такъв културно/естетически шок.

Всяка сутрин излизам и виждам идеално окосените градинки пред всяка къща тук във Форт Колинс, Колорадо; виждам къщи поддържани с отворени пространства и липса на всякакви боклуци по улиците (хартийки, фасове и пр); виждам деца и възрастни каращи колелета и тичащи всеки ден; виждам тълпи от 9-10 годишни хлапета всеки ден да влизат и излизат от басейна в квартала;  виждам автомобили и улици направени за хората , а не за отчитане на дейност и почнах постепенно да си давам сметка, как го вижда през очите си всичко това дъщеря ми.

Тя, която последните 6-7 години също е живяла в САЩ, но досега някак си този живот явно й убягваше – дали защото Аризона е по-емигрантски щат, или зашото преди детето ми основно виждаше къщата, градинката зад нея, няколко квартални магазина и училището без прозорци (така е в щатите с постоянни температури над 100 градуса Фаренхайт,  но дъщеря ми се промени страхотно тази година.  Преди 10 месеца, когато се преместихме и я записахме в училище с рейтинг 10, първо се дърпаше 1-2 дни, но след това, когато започна да ходи пеша на училище, когато през ден взимаше я колелото , я тротинетката за да се разходи, когато видя и нормален дъжд и сняг, и листопад, и деца играещи постоянно под прозореца й, настроението премина в „не искам повече да се местим оттук“. Децата в квартала, са постоянно заедно, звънят на вратите си, излизат и седят по пейките наоколо заобиколени от ухаеща зеленина и неизброимо количество липи и цветя, играят около езерото с фонтаните (на 350 м от вкъщи) или се разхождат с колелетата до близкия търговски център (2 км растояние) – това е атмосфера, която помня от детството си.  Такава атмосфера имаше през социализма в България, сега при демокрацията – вече я няма.

А може би  САЩ са навлезли в социализма? Не знам. Само помня първите реплики на дъщеря ми отпреди три години, след като кацна в София и с таксито минавахме през района на кв. „Хр.Ботев“ и „Сухата река“.

- „Татко, защо всички блокове тук са изгорели?“

Златният Век – слушам и не вярвам на очите си

Имаше един такъв филм, бих казал изключителен филм, при това сериен. Спомням си, че беше направен някъде в началото на 80-те години на миналия век, и пресъздаваше събития отпреди 1000 години, от времето на цар Симеон. Но онзи Цар Симеон, за когото българската книжовност и култура са били в основата на държавността, а не този, за когото най-важното се оказаха горичките в Рила, следвани от внука със звучното българско име Симеон-Хасан.
Та, сетих се за този филм сега, докато слушам Българското Национално Радио и конкурса за пролетна песен (Златна пролет).
Continue reading

Дядо ми !

Ако беше жив, днес дядо ми – Андрей Ненов, щеше да навърши 109 години.  Най-принципния и честен човек, когото съм познавал.  Много често през последните години съм се питал, как ли щеше той да оцени събитията и хорските отношения през последните 10-15 години. Не заради друго, ами колкото повече ме отдалечава времето от спомените ми за него, толкова по-страшно ми става, като си помисля каква бездна в понятията почтенност, образование и ценности дели днешна България от неговото разбиране. Continue reading

14.24 лв.

14.24 лв.. Не, не е милиона. Това е ЛЕВА.
Толкова е спечелила / изкарала / донесла на бюджета/ любимата „Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол“. Както се казва да се смееш ли, да плачеш ли? Верно, това е само за полугодието, което означава, че за 12 месеца може да очакваме, някоя крупна сума от 20, 25 лв. дори!?. Continue reading

Зелето на интеграцията! Зеле-е, зеле-е-е-е….

Зеле! Зеле-е-е-е…. Помня тези викове, когато бях малък и идваше есен. Някъде от края на септември, до началото на ноември, току се появяваше някоя каруца и 1-2 ма циганина надвесени от нея, крещяха в желанието си да привлечат клиенти за стоката в каруцата. Макар и да имаше българи, дето да продават по този начин зелето си, циганите определено бяха мнозинство. Continue reading

БДЖ и интернет

Да се смееш ли, да плачеш ли? Това е въпроса!
Дали по-достойно да понасяш мръсните и вечно закъсняващи влакове, или да не мислиш въобще за този транспорт в България.
Не знам. Жалкото е, че 150 години след първата железница в България, построена още когато заптиетата са обикаляли българските ни земи, нововъвдеденията в тази система или не се случват, или са част от новия вариант на вица „не били компютри, ами компоти“.
Вчера прочетох потресащащата новина, че БДЖ въвеждат „електронни билети“. Рекох си – най-сетне, след като още преди 9-10 години имах такава идея, която бе обсъждана с „ръководни фактори в държавата“, с колеги и познати запознати с железниците ни. Още тогава, не само аз, а вероятно и много други професионалисти в България са се питали, „Защо БДЖ не въведе електронни билети?“ – едва ли щеше струва повече от 5-10 х.лева тогавашни пари изграждането й. Близо 10 години не можах да намеря отговор на този въпрос, и ето сега разбрах защо. Ами много просто – заради НЕКАДЪРНОСТ, заради НЕКОМПЕТЕТНСТ, заради МАЛОУМИЕ.
Поради същата причина, поради която Българиан Еър (как американско звучи само), са сигурно единствената компания в света, която още издава самолетните си билети на хартия.
Поради същата причина, поради която новата система за издаване на новите паспорти в България струва 120 милиона евро, и не работи. Система, в която техниката сигурно струва не повече от 1-2 милиона, а останалото е ..“консултантски“.
Поради същата причина, поради която след 4 смъртни случая и доказана трудова дискриминация спрямо българските строители, магистрала Люлин продължава да се строи от турки некадърници и днес и гласуват още 70-80 милиона в допълнение към договора.

И да се върнем на БДЖ и интернета.. Няма да коментирам как изглеждат българските вагони. Няма да коментирам защо въпреки възможностите в БДЖ композициите няма интернет достъп (нещо елементарно със съвременните технологии, което би докарало много пътници да се върнат към пътуването с влак). Но да предложиш система за електронни билети, в която гражданите посещават някакъв сайт , подават !!! „заявка“ а след това 4 лелки (толкова разбрах, че са отпуснали БДЖ за обслужване на системата), да проверяват ръчно дали има свободни места и в срок от 48 ча да ви уведомяват, а вие след което да си платите.. .. по банков път или по пощатра и да идете да си вземете билета от някое бюро „Рила“, това звучи толкова идиотски, че само човек завършил НБУ или Бургаски Свободен университет може да го предложи. Да не говорим за цената – 30 хиляди.
А за идеята към билета да се начислява 4.80 за разходи + таксата за банков превод – въобще не искам да коментирам. А, и не само това, ами и др. Стефчо Събчев (обясни Стефчо Събчев, изпълнителен директор на „Пътнически превози“ – дъщерно дружество на БДЖ.), има наглостта и да се гордее с него.
Но, няма какво да се лъжем – това е България. Това е материала, както каза преди време Бойко Борисов.
Сега очакваме епизод 2 – оказа се ,че малоумието има и други измерения – за по-мощната система са предвидили държаван поръчка от над един милион. И не се съмнявайте – ще има кой да го усвои (обикновено компания без никакъв опит), новата система няма да работи също по световните стандарти, но другарите от БДЖ, гордо ще се отчетат.
И всичко това, когато подобна система може да се направи работеща за не повече от 4-6 седмици, с 2-3 програмисти и бюджет от 20-25 хиляди лева.

Но се иска акъл!

Hello world :)

Странно, отдaвна бях решил да си сглобя един „блог“ – по старому „лексикон“, а още по по-старому „дневник“. Не че не мога, аз живея в Интернет, но просто все не оставаше време.  И се случи днес – 14 декември. Точно 20 години след онази прекрасна зимна манифестация-протест, която промени живота ми….

Та,  Hello World :)