българия

„Тук е много мръсно, всички пушат и е пълно с цигани“

Останах онемял. Това бе  първото изречение на 12  годишната ми дъщеря, 20 часа след кацането й на българска територия преди около месец.  През това време тя е успяла да се понаспи, и да погледа от терасата на апартамента на баба си и дядо си  околната среда в София, България.

За мен прозвуча като звучен шамар. Всяка година децата ми заминават в родината си през лятото, но никога досега такъв шамар на тема „Красотата на България“ не бях получавал.

- „Добре де Мими, ти си само 1 ден в София, кога успя всичко това да го видиш?“

- „Татко, ами то от терасата всичко се вижда“

Всякакви опити след това да я убедим , че България има и красиви хубави места, и прекрасни хора удряха на камък след първите й впечатления. Замислих се много сериозно – никога досега за нея подобно връщане не е било такъв културно/естетически шок.

Всяка сутрин излизам и виждам идеално окосените градинки пред всяка къща тук във Форт Колинс, Колорадо; виждам къщи поддържани с отворени пространства и липса на всякакви боклуци по улиците (хартийки, фасове и пр); виждам деца и възрастни каращи колелета и тичащи всеки ден; виждам тълпи от 9-10 годишни хлапета всеки ден да влизат и излизат от басейна в квартала;  виждам автомобили и улици направени за хората , а не за отчитане на дейност и почнах постепенно да си давам сметка, как го вижда през очите си всичко това дъщеря ми.

Тя, която последните 6-7 години също е живяла в САЩ, но досега някак си този живот явно й убягваше – дали защото Аризона е по-емигрантски щат, или зашото преди детето ми основно виждаше къщата, градинката зад нея, няколко квартални магазина и училището без прозорци (така е в щатите с постоянни температури над 100 градуса Фаренхайт,  но дъщеря ми се промени страхотно тази година.  Преди 10 месеца, когато се преместихме и я записахме в училище с рейтинг 10, първо се дърпаше 1-2 дни, но след това, когато започна да ходи пеша на училище, когато през ден взимаше я колелото , я тротинетката за да се разходи, когато видя и нормален дъжд и сняг, и листопад, и деца играещи постоянно под прозореца й, настроението премина в „не искам повече да се местим оттук“. Децата в квартала, са постоянно заедно, звънят на вратите си, излизат и седят по пейките наоколо заобиколени от ухаеща зеленина и неизброимо количество липи и цветя, играят около езерото с фонтаните (на 350 м от вкъщи) или се разхождат с колелетата до близкия търговски център (2 км растояние) – това е атмосфера, която помня от детството си.  Такава атмосфера имаше през социализма в България, сега при демокрацията – вече я няма.

А може би  САЩ са навлезли в социализма? Не знам. Само помня първите реплики на дъщеря ми отпреди три години, след като кацна в София и с таксито минавахме през района на кв. „Хр.Ботев“ и „Сухата река“.

- „Татко, защо всички блокове тук са изгорели?“

Зелето на интеграцията! Зеле-е, зеле-е-е-е….

Зеле! Зеле-е-е-е…. Помня тези викове, когато бях малък и идваше есен. Някъде от края на септември, до началото на ноември, току се появяваше някоя каруца и 1-2 ма циганина надвесени от нея, крещяха в желанието си да привлечат клиенти за стоката в каруцата. Макар и да имаше българи, дето да продават по този начин зелето си, циганите определено бяха мнозинство. Continue reading

Колорадска България

След много умуване, приказки и балансиране на кантара, преди около седмица сменихме Аризона с Колорадо. Няма вече кактуси, няма 45 о C на сянка.. Зелено, красиво, приятно топло и всеки ден – освежаващ дъжд около 3 ч. следобед. Абе накъдето и да погледнеш – планини и зеленина. Езера, чистота и усмихнати студенти.
„Дотук добре“ (имаше един такъв виц..:), обаче туризма и емиграцията, както знаем са различни неща.
Continue reading

„Петилетката – за 3 години!“

Едно време, когато бях млад и глупав ( „а сега само глупав“ , какото казва една моя близка :) , и тъкмо навлизах в живота имаше лозунги, които моята скромна личност трудно разбираше. Едни от тях бяха фундаменталните желания, свързани с плановото стопанство и непазарната икономика:

-“Петилетката – в съкратени срокове!“

-“Петилетката – за 3 години!“

Имаше обаче и такива, които бяха в основата на всяко дете с поглед в бъдещето – напр:

-“Които се учи, той ще сполучи!“
Continue reading

Електронно / Интернет гласуване

Интернет гласуване! ?  Как, кога? Темата е обширна. Особено след последните, грубо манимулирани избори в България през 2009, всеки полуспециалист с депутатски достъп,  знания по фейсбук и що е то линк, започна да дава предложения. Разбира се – повечето са глупави, не защото интернет гласуването е лошо нещо, а защото ако се приемат има опасност манупулациите на изборите да бъдат 10-кратно по-големи отколкото Яне и ДПС заедно могат да измислят. Continue reading

Новини на турски, политика по български

6:45 am. Едвам отваряйки очи „браузнах“ българските онлайн издания. Щеше ми се да мина с диагонален прочит и да няма крещащи новини като вчерашните убийства на магистрални бандити и обири на банкови трезори. Уви. Пак имаше.

И освен тях – ново „20-се“ – Референдум за новините на турски.

Винаги съм се чудил, тези дето се занимават с българска политика, посещавали са някога курсове или обучение по маркетинг и реклама. За 99% от тях съм сигурен, че нямат образование в тази област, ама поне се надявах, че имат медийни и маркетинг консултанти, които да им казват кое е добро за рейтинга и кое – не. Също така – политиците по света има цели екипи, дето да проучват общественото мнение и да дават прогнози, кой закон или решение ще минат и кои – не през Парламента.

Не ме разбирайте погрешно – аз съм твърдо против новините на турски по Националната телевизия. Аргументи – с шепи да ги ринеш.

  1. В много страни има информационни емисии и телевизионни програми за чужденци или етнически малцинства. Но те са на в самостоятелни телевизионни канали, а без да отнемат време и ефир на националните медии. Нещо повече – в САЩ например,  в районите с голямо количество кубински и мексикански преселници има по 3-4 канала на испански. На никого не пречат, но и те на никого не натрапват това , че са различни.
  2. Пускането на новини на турски език е начин за антиадаптация към държавата и законите й, и в никакъв случай не я подпомага. Бавно и сигурно промиване на мозъците ни, че така трябва да бъде; че България е ?? ДВУНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА?? Не от вчера в много от малките градове в държавните учреждения се говори на турски, днес са новините  на турскипо нац. телевизия,  утре ще бъде признат турския като втори език (факт е , че по време на тройната управляваща ламя,  в някои министерства се говореше на турски нали), а оттам до искането за автономия има само една крачка….
  3. Новините на турски език са де факто дискриминация спрямо арменци, руснаци, гърци, англичани, китайци и пр. чужденци, които живеят в България. С какво право Бълхгарскта държава дава на едни,а не дава на други.
  4. Никой не може да напрапва на мен и децата ми да слушат новини на чужд език по националната телевизия в България. Така както аз, когато съм чужденец не изисквам по националната телевизия на други държави да говорят на български.

В цял свят емигрантите се стремят, доколкото могат да се адаптират към обществото. Например, мексиканците  в американското общество се опитват да научат английски, да станат пълноправни граждани на САЩ. Още повече, че за да станеш гражданин на САЩ се изисква да знаеш поне малко английски език.

И нормално, когато искаш да си гражданин на една държава – ти имаш права и задължения. В България малцинствата от турски и цигански произход обикновено имат само права.

Същото е и в други държави на Европа и Америка.  За арабския свят не говорим – там обикновено има една религия и един език.

Разсъждавайки в това направление е редно да се запитаме, дали не би следвало  да има взаимна толерантност и равнопоставеност – след като България предоставя ефир на турскиото си малцинство, Турция също да предостави ефир за новини на български – в национлания си ефир. Така е честно, нали? Но за такава възможност „защитниците на правата и свободите“ и дума не обелват.  Защо ли?

Новините на турски език по националната телевизия са арогантен метод за пропагандиране на турско самосъзнаие сред българските граждани, това е де факто агресивна про-турска политика, създаваща разделение в обществото ни.

Та да се върнем на темата за маркетинга и рекламата. Днес четем: „Ще има референдум за новините на турски език по Канал 1. Това стана ясно след срещата между премиера Борисов и лидера на Атака Волен Сидеров.“ (днес.бг) .   Хубаво, ама запитахте ли се господа, какво ще стане ако на референдума отидат 200 000 души, от които 150 000 пръвърженици на ДПС? Аз ще ви кажа -  досега новините по БНТ бяха резултат на решение на НС, сега ще е резултат от референдум. А това означава, че ще останат ЗАВИНАГИ. Вместо да изпишем вежди, ще избодем очи.

Защото българите много ни бива да се потим и приказваме на маса, но когато стане въпрос за гласуване – отиваме за гъби или на село. Сигурно над 80% от българите сме против новините на турски, но не вярвам, че повече от 20% ще идат да гласуват на подобен реверендум. Изборната активност за Кмет на София ще изглежда като недостижим рекорд.  А ДПС ще активира всичките си ресурси за да го спечели. Зашото ДПС има цели, има задачи поставени от други политици, на други географски ширини.

Затова , г-да политици, има социологически агенции, има рекламни специалисти, има консуланти. Когато искате да постигнете нещо преди да го предложите трябва да има 70% сигурност, че ще го спечелите. На война се тръгва подготвен, г-н Сидеров. Защото както беше казал Н. Хайтов – „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш!“

Новините на турски трябва да се премахнат просто и лесно – с решение на Народното събрние. Воля има, депутати – също.