“Тук е много мръсно, всички пушат и е пълно с цигани”

Останах онемял. Това бе  първото изречение на 12  годишната ми дъщеря, 20 часа след кацането й на българска територия преди около месец.  През това време тя е успяла да се понаспи, и да погледа от терасата на апартамента на баба си и дядо си  околната среда в София, България.

За мен прозвуча като звучен шамар. Всяка година децата ми заминават в родината си през лятото, но никога досега такъв шамар на тема “Красотата на България” не бях получавал.

– “Добре де Мими, ти си само 1 ден в София, кога успя всичко това да го видиш?”

– “Татко, ами то от терасата всичко се вижда”

Всякакви опити след това да я убедим , че България има и красиви хубави места, и прекрасни хора удряха на камък след първите й впечатления. Замислих се много сериозно – никога досега за нея подобно връщане не е било такъв културно/естетически шок.

Всяка сутрин излизам и виждам идеално окосените градинки пред всяка къща тук във Форт Колинс, Колорадо; виждам къщи поддържани с отворени пространства и липса на всякакви боклуци по улиците (хартийки, фасове и пр); виждам деца и възрастни каращи колелета и тичащи всеки ден; виждам тълпи от 9-10 годишни хлапета всеки ден да влизат и излизат от басейна в квартала;  виждам автомобили и улици направени за хората , а не за отчитане на дейност и почнах постепенно да си давам сметка, как го вижда през очите си всичко това дъщеря ми.

Тя, която последните 6-7 години също е живяла в САЩ, но досега някак си този живот явно й убягваше – дали защото Аризона е по-емигрантски щат, или зашото преди детето ми основно виждаше къщата, градинката зад нея, няколко квартални магазина и училището без прозорци (така е в щатите с постоянни температури над 100 градуса Фаренхайт,  но дъщеря ми се промени страхотно тази година.  Преди 10 месеца, когато се преместихме и я записахме в училище с рейтинг 10, първо се дърпаше 1-2 дни, но след това, когато започна да ходи пеша на училище, когато през ден взимаше я колелото , я тротинетката за да се разходи, когато видя и нормален дъжд и сняг, и листопад, и деца играещи постоянно под прозореца й, настроението премина в “не искам повече да се местим оттук”. Децата в квартала, са постоянно заедно, звънят на вратите си, излизат и седят по пейките наоколо заобиколени от ухаеща зеленина и неизброимо количество липи и цветя, играят около езерото с фонтаните (на 350 м от вкъщи) или се разхождат с колелетата до близкия търговски център (2 км растояние) – това е атмосфера, която помня от детството си.  Такава атмосфера имаше през социализма в България, сега при демокрацията – вече я няма.

А може би  САЩ са навлезли в социализма? Не знам. Само помня първите реплики на дъщеря ми отпреди три години, след като кацна в София и с таксито минавахме през района на кв. “Хр.Ботев” и “Сухата река”.

– “Татко, защо всички блокове тук са изгорели?”

5 Comments

  1. Тъжно е да чуеш тези думи от едва дванадесет годишно дете. За толкова кратко време да види, наистина тъжно какво е забелязала първо. С това изречение„Татко, ами то от терасата всичко се вижда“, трябва да се замислим особено под терасите какво ни е. Дори не е обиколила на вън, само с едно поглеждане и е видяла мръсотиите и фасовете, които пушачите предполагам си хвърлят през прозореца. Така удобно и приятно и като се покажеш на вън да те лъха една приятна миризма……..Предполагам, че във Форт Колинс, Колорадо не е така. Там живеят по спокойно и с хубави и чисти дворчета и няма как след като е била дъщеря ти там, да не забележи разликата с тук. Имаме си и красиви места, просто трябва да се научим да ценим и пазим това, което ни заобикаля, за да не чуваме подобни неща от децата си!

  2. само мога да си представа какъв шок е идването от една подредена среда в един хаос който цари тук на балканите за едно подрастващо дете, което се запознава с общесвото вече малко по-напреднало – как човек да му обясни защо тук е така, а пак там по друг начин

  3. децата веднага забелязват прекалено лощите и прекалено хубавите неща, те веднага и най-искрено отразяват това което мислят и това което чувстват, затова тяхното мнение трябва да ни служи за пример на нас възрастните и повече да зачитаме детското мение във този възрастен свят

Leave a Reply to счетоводни къщи София Cancel reply

Your email address will not be published.


*