Роден съм преди повече от 50 години в центъра на София. Познавам я от времето, когато беше пълна с деца по парковете от март до септември и с по 30–40 см сняг през януари и февруари. Нашето поколение опозна червените връзки, но и червените клатушкащи се „Икаруси“ през новите квартали на София. Нашето поколение гледаше със затаен дъх „Записки по българските въстания“ и „Хан Аспарух“, но имаше късмета и скоро след пускането му в кината да види „Star Wars“ IV. Слушах с кеф българска музика по БНР, а правилата през 80-те не ограничаваха да чуем и Шарл Азнавур или Scorpions.
Едва 15-годишен се случи така, че си извоювах няколко участия на живо в състезанията на „Час по всичко“ по БНТ и оттогава не се притеснявам особено да казвам на глас това, което мисля. Израснах в среда на родители, дядо и баба, които помнеха историята, разказваха я, но и внимаваха. Образованието, логиката и науката винаги са били водещи в моя живот, но дядо ми, на когото съм кръстен, ме научи на честност – да давам, но и да искам малко от живота, за да получа много.
Тъкмо бях станал студент и падна Желязната завеса. Помня колко се притесни баща ми, като му казах, че съм се подписал в подписката пред „Кристал“ за Рила и Места, но и помня първия митинг на пл. „Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. После направихме Независимото студентско дружество във ВМЕИ на 23 ноември, после стана СДС, а после направихме и Федерацията на независимите студентски дружества. И оттам като се тръгна – животът ми няколко години се движеше по протести, студентски инициативи, НКС на СДС, избори, Студентски град… Завърших и се махнах от активната политика. Тя вече се бе понапълнила с тарикати и нереализирани комунисти… Но пак помагах. През 1997 г. ударих едно рамо на д-р Желев и неговата нова организация за изборите в Бургас. Експериментирах в политическия маркетинг, запознавах се с интересни хора…
Животът ме свърза трайно с Бургас и колкото и да си тръгвам оттам, все се връщам. Обичам този град, обичам хората му, обичам невероятната емоция и заряд, който го изпълва покрай 24 май.
Завърших и… странно – животът ме хвърли в дълбокото на науката като инженер на електронен ускорител в Университета в Бургас. После бях преподавател по електроника и информационни технологии. Между всичко това, с появата на интернет и електронната търговия, се появи траен интерес към нея, към електронното управление и всичко свързано с интернет, избори, политика. Между сайтове за електронна търговия един ден ми хрумна и направихме с колегите от „Бусофт“ сайта www.izborite.com (сегашният сайт няма общо с нас/мен) . Дойде Царят и 800-те дни. Имах честта българите да видят програмата му първо на нашия сайт. Правих проекти за електронно управление, за избори по интернет… После, после нещата лека-полека си тръгнаха по старому.
Родиха ми се прекрасни деца.
Един ден подаде ми любимата ръка и каза: „Ела“. Беше спечелила зелена карта и заминахме, уж за малко. Да видим. Но от ден на ден, наред с трудностите идваха и радостите. Нови познати – първо в Аризона, които ни приеха радушно, после ние помагахме на много други емигранти, живеещи без пари у дома. С едни останахме вечни приятели, с други не се получи… Опит, емоции…
Живея в Америка от 20+ години, но все искам да променя България. Професионално и лично, животът ми е свързан здраво с Интернет, но си мечатя за градинката на дядо в ябълките, дюлите и сливите, които не можеха дори да се оберат.
От 20 години участвам в какви ли не инициативи – „Български Великден“, „Гласуване без граници“, агитирахме българите да участват активно в изборите на нашата си България. После избори правих – къде като член, къде като председател на комисия. Писах писма – до ЦИК, до Министерския съвет и до президенти. Един път се получаваше, друг път – не…
Уморих се… Но умората носи и радост. Радост да държиш в ръцете си своя син, когато виждаш, че децата ти говорят български свободно, когато се събираш с други българи, обсъждаш, радваш се… децата растат.
В САЩ ние вече си градим втора България. Има църкви, има училища, има танцови състави, има кюфтета, ракия, домашни кисели краставички и… руска салата за Нова година. Важното е да оставиш нещо в този живот. И да си честен към себе си и тези, които са те родили и отгледали.
А ако можеш да имаш и море, и Бургаско езеро до себе си – вече си щастлив. Дори да е във Флорида. 😉
Семейството и вярата поддържат живота. Изобретенията и любовтта – движат живота. Това е в, което вярвам .
Андрей