Вчера,

Вчера, след последното ми видео, 1-2 ма мои приятели ми казаха, че съм бил много …”особен” .. Върнах се в къщи вечерта , пуснах си да видя новините по БНТ и попадам…. на себе си . В някакво предаване за “Рокендрола в България” през 80-те и 90-те години на 20 век, показват кадри от шествията и студентските протести в България от 1989-90 г.. В случая студентското шествие организирано то ФНСД за академична автономия на Университетите и премахване на Чл.1 от Конституцията , определящ ръководната роля на комунистическата партия.

Та барабар Петко с мъжете – и аз. Висок (дори на едната снимка най-високия, с черна коса, с кафявото яке и синята лента на ръката), 18 годишен студент, крача бодро в първата редица на шествието да боря комунизма. До мен може да се познаят много мои приятели – вкл. Краси Гаджоков, Иван Моров, Асен Асенов, Боян Гюзелев, Иво Петров, Ники, Стоян, Сашо , а най-отпред на шествието със знамето в ръка може да познаете днешния министър Гроздан Караджов. Дори на единия кадър се вижда Влади Въргала мисля, понеже шествието минава покрай ВИТИЗ. Борим комунизма – ентусиазирани и .. наивни. Всички се пръснахме в различни посоки и различни политически възгледи, дори диаметрално противоположни.

Но всички бяхме заедно тогава. И не мълчахме – и тогава и сега. Някой го наричат достойнство, за мен е просто човешко мнение.

И 45 години по-същество режим с жестока цензура, с политически репресии на инакомислещите, не беше сломил духа на младото поколение и на улиците бяха около 20 000 студенти и младежи. Едва 48 дни след падането на Тодор Живков, когато имаше и партийни организации по предприятията и доносници, и голям държавен дълг, повечето сегашни демократи от “дневнник” си бяха я дс, я комсомолски активисти. 20 000 в най-големия сняг по ония дни, студено – може да видите на видео-тата долу.

Не ни замръзваха ръцете, не бяхме уморени, не ни пукаше от студа и – бяхме свикнали, а 80% от момчетата бяха минали и казарма – тях все едно куче със салам да плашиш . Огромно разстояние – от Студентски град, през ВМЕИ, ВХТИ , ВИАС надолу чак до Патриарха и Площада на Нар. събрание. 20 000 млади хора минахме в студа над 13-14 км, когато по-старото поколение смазано от страх, се бе скрило по къщите си и чакаше какво ще стане.

И като се замисля, колко наивни и уверени сме били, колко неща за които се борихме се промениха, а други се оказаха глупости, трети – по-добре да не се бяха случвали. Но на фона на днешните дивотии, на фона на разрушавана умишлено държава, на фона на 15-18 милиарда дефицит, и съсипано селско стопанство и енергийните промишленост изглеждат направо глупави.

А днес няма почти никой. Площадите, на които няма дори сняг са почти празни.

Готвят се да откраднат всичките пари във валутния борд и да вкарат България в затънала до дупка в заеми корпорация наречена “еврозона” и българите мълчат. Тровят децата ви с пера и шантави паради, разрушават де що има национални символи в името на глупав интернационализъм, който се провали – и те мълчат като овце. През 1988-89 – в края на “комунизъма” хиляди майки и бащи намериха сили да направят Комитета Русе срещу хлорните отрови от румънския бряг, а днес София , Пловдив и големите градове са с тежък смог по 2-3 месеца в годината и те мълчат, и тихо паркират колите си в тревата. Социалните мрежи се оказаха чудесен отдушник и убиец на социалното общество.

Утре , когато Урсула и Ко потопят окончателно Европа, ще се питате Защо. Ами защото ви мързи и да говорите, и да излезете на площада.

А на такива като мен, …”особени”, остава все по-малко време на тази земя, и колкото по-малко ми оставя – толкова по-малко ще ме мързи.