
Тази година, пак записахме малкия на футбол, и като знам треньорския контингент без скрупули са цаних да водя група от 10 момчета. При това международна – говорят на английски, испански, хинди, руски и български.
Давам им съвети на тренировките, правя смени, подреждам отбрана, абе .. все нещо съм запомнил от толкоз бира пред телевизора
.


-Днес играем в малък състав, и Жорко щастлив, щастлив и някак горд – дали защото аз съм до него, или понеже е с клубна тениска
.

По едно време вкарва гол, ухилва се до ушите – колко му трябва на едно дете.
– Браво моето момче, страхотно го направи това!
– Следвам твоята тактика, татко. – съвсем сериозно ми отговаря той.
Момента, в който дори един килограм злато губи стойност..

Leave a Reply