Учим с малкия

Учим с малкия( 9 год.) урока за българското училище, и стигаме до гатанка, на когато трябва да се подредят думите. Криво ляво нагласихме я – “По небето златни свещи горят”.

– Какви са тези златни свещи дето горят по небето ?

– Не знам.

– Добре де, какво има по небето дето е като свещи и гори? Толкова е лесно.

– Слънцето.

– Супер. Ама какво е слънцето? -очаквайки, че вече няма начин как да не се сети, че това е звезда.

– Ами то е ….. Burning Radioactive Ball of Hydrogen. (Горящa радиоактивна топка от водород). – оставяйки ме онемял.

………………………………….

Окопитих се аз, взех едно одеяло и му казвам – “Идвай с мен”.

Излязохме на двора, навън топличко – само да спиш под звездите и опънахме одеялото на тревата.

– Жоре, и слънцето и всичко останало са първо звезди. Аз като бях малък, лежах с приятелите ми по тревата гледахме нагоре и исках да стана космонавт и да летя до звездите. А ти знаеш ли, че Елон Мъск иска да лети до Марс?

– Разбира се. Ще заминава през 2027. Татко, ето това е Gemini, после е съзвездието Рак, а там е Юпитер и Венера – продължи да ме образова той.

– 2027? И това ли знаеш в подробности? Искаш ли да го питам, дали с теб не можем да заминем?

– О, не твърде дълго. Това са цели три години?

– Че, какво се притесняваш – цял ден ще се излежаваш и ще играеш игри с приятелите си от Земята, – рекох аз.