Воля.

От няколко месеца синът ми е полудял по гледане на видеота на всякакви теми около история и география.. Няма с кого наоколо да играе футбол или баскетбол, и гледа Youtube. Като говорим с него ни е страх, че сме полуграмотни, въпреки 45 години разлика между нас. Не знам колко от Вас могат да се похвалят, че познават знамената и факти за всички държави по света – аз не мога. Дори последния път като го питах:
– Жоре, и ти знаеш знамената на всичките 195 държави ?
– Татко, всъщност държавите са 193 или 197 , в зависимост от това от кого са признати, и още 39 територии, които също имат знамена….
А вчера пък като гледахме новини, го питахме -Жоре, какво знаеш за израело-палестинския конфликт?
– Ами Израел е държава създадена през 1948 г и те са евреи. Докато в Палестина живеят 93% мюсюлмани, 4% евреи и 1 % други.
…На неговата възраст аз не знаех къде е Перник. А той има воля. Воля за учене на такива неща. Докато други нямат воля. Воля за мир, например.
…….
Преди 2 месеца, тръгнахме да изкачваме пътеките на Пирин. Не знам дали сте ходили пеша между Бъндеришка поляна към Байкушевата мура, но това е един стръмна пътека 4-5 км, чакъл и пръст силно пресечен терен, с храсти и остри камъни. Абе не е за всеки .. Катерим се нагоре, и настигаме една група от възрастен мъж, жена, по-млада жена, с малко дете на раменете. Очевидно семейство. Обаче поразителното бе, че дядото бе с бастун, или по-скоро патерица. Куцаше, едвам, едвам катереше нагоре, очевидно имаше двигателни проблеми. Предложих да му помогна – отказа. Гордост и воля. Той може. А то стръмно, остри камъни, коренища, ако на нас ни отне 50 мин, то за тях сигурно ще е около 4 часа в едната посока. Само си представете – баба, дядо, майка с 2 годишно дете и драпат, катерят нагоре, куцайки, спирайки , падайки… Защото трябва да го покорят . Върха – на планината, и на характера си.
Разменихме няколко думи на английски – те се оказаха чужденци. От дума на дума:
– Вие откъде сте?
– Belgium.
– И какво правите тук?
– ООО, много харесваме природата на България.
– Жоре, я кажи какво е знамето на Белгия?
– Wait. To е на ивици – черна, жълта и червена. Точно обратното на германското знаме – на него ивиците са същите на цвят, но хоризонтални.
Аз леко и гордо се усмихнах, а момичето с малкото дете се обърка и заповтаря на дядото и бабата цветовете – black, yellow, red… , очевидно питайки дали е вярно.. Дядото за миг замръзна и следващия миг ококори очи, изпъна снага.. и с някаква събудена гордост заяви:
– Да, да… знамето на Белгия. Браво.
Усетих как с още по-голямо усилие се облегна на бастуна и продължи смело нагоре. Воля за движение. Напред и нагоре..
….
На връщане, подскачайки от камък на камък настигнахме друг турист. Също със щека за помощ, беше по-млад от нас и се заговорихме. Пак на английски. Оказа се “work-bird”. Отто. Норвежец. Живеел в Норвегия допреди 10-на години, но му било скъпичко за неговата работа като web-designer, почнал да пътува. Няколко месеца в Естония, после няколко месеца – в Испания.. Наема си квартири, дори електронно гражданство взел в Естония, за да си плаща данъците там, после другаде. Питам сина ми – Какво е знамето на Норвегия? И естествено Отто получи правилния отговор – червено със синьо бал кръст през средата . 🙂
А сега Отто дошъл в България, топло и хубаво през лятото, а в луксозния курорт Банско можел да си намери квартира за 200$ на месец.. Харесвало му така. И учи навсякъде- природата, хората, храната..
Има човека воля за свобода.
….
Онзи ден отиваме на родителска среща на малкия, и учителката ни казва:
– George е малко назад с четенето и разбирането на информацията. Трябва да има воля като другите деца да прочете отново текста за да отговори на въпросите след него. Но няма воля..