Блогче на Андрей Ненов.

До

Смехурко 1, директор на дирекция, Министерски съвет

Смехурко 2, член на ЦИК,

Смехурко 3, Посланик на РБългария.

Смехурко 4, 5, ….99

Копие: Министър на транспорта и съобщенията г-н Ивайло Московски

Копие: Министър Председател на РБългария, г-н Бойко Борисов

Бледо копие до БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, БЗНС-тата, ДРОМчета и

Драги ми Смехурко,

Много време мина от последните избори в родината ни, та се бяхме затъжили за теб. Отдавна не сме хортували по нашенски, а сигурно е и защото вече всичко е у Интернето и забравихме да си говорим. А чувам, при теб в България скоростта на Интернето била най-голема у целио свет. Ние, знаеш тука живуркаме по Европата и Америката, и при нас такива скорости на Онлайна нема – тук бюрократите карат бавно.

А от последните избори уж много неща щяха да се случват с електронното управление, та има за какво да си говорим. Патиланците много взехме да мислим, и измисляме разни прости неща, та бабите Цоцолани в България не могат да ни уйдисат на акъло. Та значи да ти разправям – при изборите през 2009 година, кога ГЕРБ спечели, беха едни обещания от разни смехурковци, че ей сега ще прекратим двойното гласуване; улесняване на гласуването от Европа и САЩ; край с измамите с турски гласове; край с автобусите и изобщо ей такива ми ти работи. Тука няколко патиланци предложиха лесни у удобни системи за да не може Пешо, Изаура и Хасан да гласуват по два пъти, и най-вече – да избират (П)резиденти и кметове в чужди държави. И от смехурковците при Вас, много обещания чухме, ама за 2 годин, нищо нема изпълнено.

Преди 5 – 6 години 2-3 ма патиланци направиха една кУмпютурна страница ли, сайт ли, за събиране на подписи за отваряне на секции в чужбина, дето струваше 100$ материали и 50 ч труд. Не я използвахте, но смехурковците преди теб, възложиха за няколко милиона грешна пара голема рекламна интернет кампания с 5 пъти по-малък ефект. Е усвоиха парите. Но тогава бе времето Паси-иево..

Миналия месец, тази система, рекохме да я посъбудим и обновим, та да е в крак с времето и законите. Твоите приятели смехурковци, въведоха нови закони и тълкувания така, че да не може никой българин на запад от Вълтава и Висла да гласува за български (п)рeзидент. Е , и това прескочихме – уйдурдисахме я системата дето с онова простото око на кУмпютуру да прави снимка на подписа и немедлено, емайл със заснето копие да праща право у посолствата. И ти мое да го видиш на www.iskamedaglasuvame.com

Continue reading →

Останах онемял. Това бе  първото изречение на 12  годишната ми дъщеря, 20 часа след кацането й на българска територия преди около месец.  През това време тя е успяла да се понаспи, и да погледа от терасата на апартамента на баба си и дядо си  околната среда в София, България.

За мен прозвуча като звучен шамар. Всяка година децата ми заминават в родината си през лятото, но никога досега такъв шамар на тема “Красотата на България” не бях получавал.

– “Добре де Мими, ти си само 1 ден в София, кога успя всичко това да го видиш?”

– “Татко, ами то от терасата всичко се вижда”

Всякакви опити след това да я убедим , че България има и красиви хубави места, и прекрасни хора удряха на камък след първите й впечатления. Замислих се много сериозно – никога досега за нея подобно връщане не е било такъв културно/естетически шок.

Всяка сутрин излизам и виждам идеално окосените градинки пред всяка къща тук във Форт Колинс, Колорадо; виждам къщи поддържани с отворени пространства и липса на всякакви боклуци по улиците (хартийки, фасове и пр); виждам деца и възрастни каращи колелета и тичащи всеки ден; виждам тълпи от 9-10 годишни хлапета всеки ден да влизат и излизат от басейна в квартала;  виждам автомобили и улици направени за хората , а не за отчитане на дейност и почнах постепенно да си давам сметка, как го вижда през очите си всичко това дъщеря ми.

Тя, която последните 6-7 години също е живяла в САЩ, но досега някак си този живот явно й убягваше – дали защото Аризона е по-емигрантски щат, или зашото преди детето ми основно виждаше къщата, градинката зад нея, няколко квартални магазина и училището без прозорци (така е в щатите с постоянни температури над 100 градуса Фаренхайт,  но дъщеря ми се промени страхотно тази година.  Преди 10 месеца, когато се преместихме и я записахме в училище с рейтинг 10, първо се дърпаше 1-2 дни, но след това, когато започна да ходи пеша на училище, когато през ден взимаше я колелото , я тротинетката за да се разходи, когато видя и нормален дъжд и сняг, и листопад, и деца играещи постоянно под прозореца й, настроението премина в “не искам повече да се местим оттук”. Децата в квартала, са постоянно заедно, звънят на вратите си, излизат и седят по пейките наоколо заобиколени от ухаеща зеленина и неизброимо количество липи и цветя, играят около езерото с фонтаните (на 350 м от вкъщи) или се разхождат с колелетата до близкия търговски център (2 км растояние) – това е атмосфера, която помня от детството си.  Такава атмосфера имаше през социализма в България, сега при демокрацията – вече я няма.

А може би  САЩ са навлезли в социализма? Не знам. Само помня първите реплики на дъщеря ми отпреди три години, след като кацна в София и с таксито минавахме през района на кв. “Хр.Ботев” и “Сухата река”.

– “Татко, защо всички блокове тук са изгорели?”

Имаше един такъв филм, бих казал изключителен филм, при това сериен. Спомням си, че беше направен някъде в началото на 80-те години на миналия век, и пресъздаваше събития отпреди 1000 години, от времето на цар Симеон. Но онзи Цар Симеон, за когото българската книжовност и култура са били в основата на държавността, а не този, за когото най-важното се оказаха горичките в Рила, следвани от внука със звучното българско име Симеон-Хасан.
Та, сетих се за този филм сега, докато слушам Българското Национално Радио и конкурса за пролетна песен (Златна пролет).
Continue reading →

От революциите преди 20 на години в Източна Европа, бях останал с убеждението, че една деспотична власт си отива при 2 случая:
а) когато несменяемият лидер остареее твърде много и се опита да предаде властта на децата си;
б) когато дисидентите и опозицията станат твърде силни и сами предизвикат лек хаос, следван от съответните промени по линия на “Политбюро”;
Никога преди не си бях и помислял, че свободата на словото и Интернет технологиите могат да предизвикат катаклизми в такива мащаби, като това, което виждаме последните седмици в Тунис, Египет и Либия. Continue reading →

Връщам се от работа, отварям българската преса (интернет медии) и на фона на кошмарната икономическа анархия, безработица и безпътица в американската икономика, разбирам, че в България нещата са поели стремително нагоре. А именно – “От страните членки на Европейския съюз България е отчела най-голямо увеличение на износа през първите девет месеца на годината, сочат данни, публикувани днес на сайта на Евростат, цитирани от БТА. Износът на страната ни през периода от януари до септември е нараснал с 33%, следван от износа на Латвия (29%), Литва и Естония (по 28%) и Румъния (26%).” (в.Дневник). Continue reading →