
Ядрените реактори с торий
Ядрените реактори с торий са тип ядрени реактори, които използват торий-232 като основно гориво вместо уран. Торият не е директно делящ се материал, но чрез поглъщане на неутрони се превръща в уран-233, който е делящ се и може да поддържа ядрена реакция. Основните характеристики и предимства включват:
-
Изобилие на тория: Торият е по-често срещан в земната кора от урана, което го прави потенциално по-достъпен.
-
По-малко дълготрайни отпадъци: Реакторите с торий произвеждат по-малко трансуранови елементи (като плутоний), което намалява количеството и токсичността на радиоактивните отпадъци.
-
Безопасност: Някои дизайни, като реакторите с разтопени соли (Molten Salt Reactors), използващи торий, имат пасивни системи за безопасност и по-нисък риск от аварии.
-
Енергийна ефективност: Ториевите реактори могат да работят в затворен горивен цикъл, което увеличава ефективността на използването на горивото.
Видове ториеви реактори
-
Реактори с разтопени соли (MSR): Торият се използва в течна форма, което улеснява управлението на горивото и отпадъците.
-
Бързи реактори: Могат да използват торий в комбинация с други делящи се материали.
-
Традиционни реактори: Торият може да се използва като добавка в обикновени реактори с уран.
Предизвикателства
-
Технологична сложност: Ториевите реактори изискват сложни системи за преобразуване на торий-232 в уран-233.
-
Инфраструктура: Липсва широкомащабна инфраструктура за ториев горивен цикъл в сравнение с урановия.
-
Регулации и инвестиции: Разработката изисква значителни средства и регулаторни промени.
Приложение
Ториевите реактори се разглеждат като перспективна технология за бъдещето на ядрената енергетика, особено в страни като Индия, която има големи запаси от торий и активно развива такива технологии. Те обаче все още не са широко комерсиализирани.
Къде се намират най-големите находища с торий
Най-големите находища на торий
Ториятеширокоразпространенвземнатакора,ноконцентриранитемунаходищасаограничени.Споредналичнитеданни,най-големитезапасиотторийсенамиратвследнитедържави:
-
Индия:Притежаваоколо25%отсветовнитезапасинаторий,сголеминаходищавкрайбрежнитепясъцинащатитеКералаиОдиша,особеновминераламонацит.Оценкитесочатзапасиотоколо846000тона.
-
Китай:Разполагасогромниториевиресурси,особеноврегионикатоСиндзяниГуандун.Наскороразсекретендокладот2020г.разкрива,чезапаситесазначителнопо-големиотпредполагаемото,с233богатинаторийзони.
-
Норвегия:Иматретотопоголеминанаходищенаторийвсвета,коетояправиключовиграчвпотенциалнотомуизползване.
-
Австралия:Известнасголемизапаси,честосвързанисредкоземниелементи,соценкизаоколо600000тона.
-
САЩ:Притежавазначителнинаходища,главновщатикатоАйдахоиМонтана,соколо400000тона.
-
Канада:Имабогатизалежи,честосвързанисминералнипясъци,соценкизаоколо200000тона.
-
Русия:Същоразполагасъсзначителнизапаси,макарипо-малкодокументиранивсравнениесдругитеводещидържави
Държави, развиващи ториеви реактори
Няколко държави активно проучват и развиват технологии за ториеви ядрени реактори, фокусирайки се главно върху реактори с разтопени соли (Molten Salt Reactors, MSR) или други иновативни дизайни:
-
Китай:
-
Китай е лидер в разработката на ториеви реактори. През 2025 г. стартира първия в света ториев реактор с разтопени соли в пустинята Гоби, който използва течна сол като охлаждащ агент и носи по-малък риск от аварии.
-
Има планове за използване на ториеви реактори в компактни приложения, като контейнеровозът KUN-24AP с ториево задвижване, и дори за лунни бази.
-
Мотивацията идва от големите запаси на торий и стремежа за енергийна независимост.
-
-
Индия:
-
Индия активно развива ториев горивен цикъл поради огромните си запаси. Тестовият реактор Калпакам е в процес на изграждане от 2004 г. и се очаква да генерира енергия в близко бъдеще.
-
Страната планира до 2050 г. около 30% от енергийните й нужди да идват от ториеви реактори, като част от дългосрочна стратегия за устойчива енергетика.
-
-
Норвегия:
-
Разглежда ториевите реактори като алтернатива на изкопаемите горива. Правителството в Осло е поръчало експертизи за оценка на плюсовете и минусите, мотивирано от третото по големина находище на торий.
-
Все още няма комерсиални реактори, но интересът е висок.
-
-
Холандия:
-
Холандският ядрен изследователски институт NRG провежда експерименти с торий (SALIENT) в сътрудничество с Европейската комисия. Това е първият подобен експеримент от почти 50 години.
-
Фокусът е върху реактори с разтопени соли и тяхната безопасност.
-
-
Русия:
-
През 2018 г. Томският политехнически университет разработи технология за ториеви реактори с малка мощност, която се смята за по-ефективна от китайските и индийските аналози.
-
Русия има потенциал за по-нататъшно развитие, но фокусът остава върху урановите технологии.
-
-
САЩ:
-
В миналото (1964–1969) САЩ експериментират с ториев реактор с разтопени соли (MSRE), но технологията е изоставена поради липса на военно приложение.
-
През последните години има интерес към ториевите реактори, особено чрез законодателни инициативи като Закона за лидерството в ядрената енергетика, който предвижда демонстрации на нови реактори до 2035 г.
-
Кандидатът за президент Андрю Ян предложи 50 милиарда долара инвестиции за ториеви реактори до 2027 г., но това остава политическа идея без широко приложение.
-
-
Япония:
-
Разработва малки модулни реактори, включително един с ториев цикъл и разтопени соли, в сътрудничество с американски компании. Проектът е в ранен етап
-
Leave a Reply