Истинската държавна независимост на България угасва през втората половина на XIV век, около смъртта на цар Иван Александър (1371 г.). Тогава българите свободно се разплащат с български златни перпери, сребърни аспри, но и венециански дукати. Разпокъсаното царство, разделено между трима-четирима владетели, лесно пада под османска власт.
485 години под османско иго.** Местни бейове, паши, кадии и чорбаджии събират данъци, раздават привилегии и наказват. Те са верни на султана, страхувайки се от свободата, която би отнела тяхната власт над „раята“. „Местни царе“ – роби на собствената си алчност и безчестие.
1878. Освобождението.** Нови лидери поемат властта. Едни се кланят на Русия, други – на Германия и нейния цар, трети копнеят за „Криворазбраната цивилизация“. В началото на 20 век, Русия вече не може да издържа “пета колона”, но Германия и Франция са щедри. Верността към чужди сили носи подаяния за местния елит, но и две национални катастрофи, последвани от бомбардировки над София през Втората световна война.944. Революция.** Първоначално управляват и идеалисти, но скоро се оформя нов елит и хиляди бюрократи, коленопреклонен и верен на една партия и началниците в СССР.1989. Контрареволюция..** Старият елит запазва влиянието си, осигурявайки богатство и път за децата и внуците. Те вече са „наместници“ на нов господар. Евросубсидиите и високите постове в Брюксел се превръщат в новия символ на власт. Българският елит пак е обслужващ персонал на чужди държави.
Повечето българите все копнеят свобода и независимост, но малцината „отгоре“ все предпочитат да са локални бейове и наместници, вместо лидери.8 юли. Ако България приеме еврото, може официално да го обявим за Денят на Зависимостта. Окончателната. За пръв път България сама се отказва от суверенитета си. Киряк Стефчовците ще пируват с баницата България.Пак.
Leave a Reply