Не бъркай туризма с емиграцията!

От ден първи, откакто сме на този континент, със съпругата ми не забравяме тази жизненоважна сентенция. Снимките от Ню Йорк онзи ден бяха красиви, понеже се фокусирахме на красивото, на емблемите на Ню Йорк, начело със Статуята на Свободата, Таймс Скуеър, Wall str., Рокфелер център и всичко това, което велики хора са изградили за 150 години, и е превърнало Америка в най-могъщата държава. Отстрани на това, обаче има друг поглед на Ню Йорк, който не е за туристите. Бил съм в Голямата Ябълка няколко пъти през последните 20 години и всеки път е различно. Последните години – все по-тъжно с хилядите облещени от наркотици погледи, с просяците налягали по улиците, и мръсотията в метрото, с отвратително организирания вече транспорт (онзи ден пътувахме в съчленен автобус и се върнахме в емоциите на люшкащ и претъпкан Икарус от 80-те).

Но гледката на невероятната Trinity Church, която се намира в сърцето на Ню Йорк, току до Wall Str. , беше нещо от което ми се дорева. Само си представете в началото на Wall Str. e финансовото сърце на Америка – Ню-Йоркската Стокова борса, през която ежедневно минават трилионите на света … И пред нея се в ранната утрин 4-5 амбулантни търговеца са изложили грозни сергии, (много по-грозни от тези на Женския пазар) и продават всякакви китайски боклуци наречени “сувенири” – шапки “I love NY” , герданчета, отварачки и парцалки… Някакъв тотален сюрреализъм, който дели битак от финансовия център. Тръгваш оттам, минаваш 100-200 м и попадаш пред портите на Църквата, свидетел на толкова величави моменти.

Пред нея е още по-страшно. Управата на града е позволила нещо като Неделен пазар, пред който всеки селски събор в някое забутано ямболско село е прелест. Една до друга по цялата улица са наредени подобни сергии с дрънкулки, коя от коя по-кичозни; будки за хотдоци някакви меса и газирани напитки, ама не като онези отпреди 20 години, които бяха чисти и приветливи и създаваха чара на града; и десетки събрани като от битака масички, с грозни нахвърлени чанти, боклуци, опаковки и какво ли не около тях.

А отгоре, отвисоко, небостъргачите – величави, тъжно-могъщи, гледат мрачно и помнят милионите хора с бели и сини якички, които са ги построили. Тях вече ги няма.

И точно пред вратата на Църквата (която отвътре изглежда величествено като Катедрала – красива и чиста), та точно пред вратата цвърчи барбекю и някакви индивиди пекат пръжки с лук, gyro, салами, пилешки бутчета, или там каквото е на импровизирано барбекю. Във въздуха се носи отвратителна смесица на всякакви миризми + марихуана, накълцани плодове в пластмасови чашки. Грозните пвевдо-сувенири допълват гледката..

Може би нещо подобно е видял Исус Христос, преди да изгони търговците от храма. Тук няма кой да ги изгони. Напротив – явно дори се поощрява.

“Buy 1, get one free” Вероятно става въпрос за човешки души.

“Господи, Исусе Христе !” си рекох, когато подминах и успях да се вмъкна в църквата..

Не знам дали има надежда за нашия свят.