Интернет технологии

111 Свободии по Гутенберг.

Имало едно време много неуки хора. Можещите да четат и пишат били максимум 1% от населението, и обикновено хем били богати, хем умни. А може би защото са били  умни, били и богати. Но имало и патешки пера и мастило. И знанието се разпространявало с копие, след копие преписвано на ръка.

Измислил  обаче Гутенберг печатната преса, и разпространението на знания станало по-бързо. Първоначално само посветени или богати имали право да имат новата книга, щото тя се плащала.  Претъркули ли се  няколко десетилетия , век-два и паралелно с книгите се появили и печатните реклами. Замирисало на печатане и пари, и се появили..  журналистите :). Бурния разцвет на вестникарството през 19 век, имало своите особености, както в Америка, така и в България ( вж. Алеко Константинов какво мисли по темата).  Вече всеки можел да пише, да рекламира, че и да .. попръжня.

Но, вестниците вървели с една особеност  – те били 2 вида – платени, за които читателите плащали за да научат новините и безплатни – които, обикновено рекламирали някои бизнес или партия, но поради простата причина, че били “бъкани с реклами” и доста зависими, никой не ги купувал.

И така , целият 20 век минал, в надпревара кой вестник ще издаде по-интересен, по-стойностен материал, защото , колкото по-качествено, колкото по-интересно, толкова повече читатели. А броят на читателите означават и …пари. Проста зависимост – по-високо качество – повече пари. Журналистите зависели от издателите. А издателите зависели от .. читателите – те им плащали, за да могат да назначават по-добри журналисти, които да пишат по-интересни и неизвестни неща. Но журналистите внимавали какво пишат, защото лесно можели да бъдат вкарани в съдебна зала, ако кажат за някой че сестра му е … Не напразно имало Главни редактори,  коректори и какви ли не отговорни лица в медиите.

Но не щеш ли дошъл добрият Интернет. Печатането с преса станало отживелица. Изведнъж, на журналистите и читателите не им трябвало хартия и мастило – можели да напишат и произведат в “милионен тираж” за минути поредната сензация.  Появили се сайтове, в които не трябва да се плаща, или поне не директно , а само индиректно, чрез гледане на платени банери или кликане на ненужни линкове. Читателите вече НЕ ПЛАЩАЛИ за съдържание от джоба си. Четели всичко, щото всичко било “фрии” –  отваряш телефона и четеш каквото искаш колкото искаш. Дет се вика – “От всекиму според способностите, на всекиму според потребностите”. Почти комунизъм.  Това хубаво, но докато читателите плащали по 1 лв, примено на вестник/брой, се минало на индиректно плащане от 1-2 стотинки за гледане на банерче. приходите на издателите секнали драстично.. Командировките били орязани , защото що да се харчат пари за разходка до Париж, Берлин или Девня, като отваряш фейсбук или местния онлайн портал и преписваш.  Ама и журналистите почнали да получават, още по-малко, защото цените на интернет рекламата и те спаднали – хората се изхитрили и не кликали на банерчета.. Абсурдно е , но свободата на Интернет уби качествотената журналистика.

Лека полека почти всички издания станали … безплатни. Едно е да имаш тираж от 200-250 000 , както помня някои медии имаха през 90-те, друго е печатния ти тираж да е 4-5000.. Всичко друго онлайн. Най-голям разцвет добили скандалините издания , с клюки, измислени истории, лъжи, миски и кой , кога се развел. Масовият читател, вече бил ….масов – от тези дето трудно завършили 8 клас, и никога не влизали в библиотека. Този читател пари за бира няма, камо ли за вестник.

За да оцелеят, издателите минали на единствения възможен вариант – платени реклами и материали, а ако може и някой хубав грант за развитие.. Едни развивали въображението си, други ставали “независими”, защото сега зависели само от 1 човек (ама Голям)/ 1 организация.

За да не говорим наизуст да погледнем световната преса. Всички големи издателства изпищяли. New York Times, неколкократно смъкнал тиража си, а оттам и приходите си от читатели. Само от 2005 до 2017 – с 50% намаление.

Другите вестници по цял свят били в сходно състояние. [2]

Daily Mirror например през 1956 е имал разпространение от 4,649,696 , през 2010 – 1,218,425, а през 2019 – едва  508,705.    9-10 пъти намаление.

При Financial Times, които дори имапт платена версия, цифрите също са надолу. –  80,518 (1956);  390,315 (2010), до 180,053 (2019).  А в САЩ, нещата изглеждат още по-трагично – най-големията – USA Today  има едва 2,301,917  бройки. На фона на 320 милиона население – продажби от едва 2-3 милиона?

Какво става в България. Ами същото. Днес, едва ли има вестник, който се печата в повече от 10 000 тираж.  Което значи, че той не се, и няма как да се издържа от верните си читатели. Той най-вероятно се издържа от едно от трите:

  • големи рекламодатели
  • големи благодатели
  • големи скандали (които носят много посетители на станиците)

Когато  медиите  се издържат от своите читатели, те се съобразяват с тях – защото -> престават да те харесват -> престават да те купуват -> по-малко пари. Чисто пазарна и честна икономика.  И журналистите търсеха, копаеха, създаваха интересни материали.

Изведнъж обаче оцеляването на един вестник , започна да зависи от други неща – обикновено 1-2 големи “спонсори” – и това били Независимост ? Ами не е. Как ще си независим , като нямаш верни, плащащи многобройни читатели ? Не можеш. Ако мога да перефразирам  Т.Живков – “Независим е този , който има собствени многобройни КЛИЕНТИ. Като нямаш клиенти и пари – как ще си независим бе? Зависиш от този , който то дава копанката и парите.” 🙂   Просто е, нали.  Освен това плащащия читател е уважаващ човек. Той цени и възнаграждава труда на журналиста с пари, с внимание. Нима това не е важно за всеки издател или журналист?  Нима за всеки творец не е няй-голямото щастие труда му да бъде оценен и възнаграден ?

Как ще е независим един регионален вестник, ако той няма поне 20000 тираж, и то планов абонамент, за да може да плаща заплатите на хората си. Разбира се , че ще зависи от местния Кмет, местния Олигарх, или Шефовете на Предизборните щабове преди изборите.

Разбира се, че ще търси скандали, защото само чрез тях може, количеството показвания на банерчетата от AdWords да нарастне, а оттам евентуално и някакви пари да дойдат.

Занимавам се с интернет реклама от 20 години – знаете ли колко пъти са ми казвали, -“Хайде да направим един сайт , медия..” “Хубаво отговарям – ама знаеш ли колко посетители на ден, трябва да имаш за да печелиш нещо смислено – около 5-6000” И идеята спира дотам.

Днес чета, че международното НПО “Репортери без граници” било обявило България на 111 място по свобода на пресата.  защото: “..Корупцията и сблъсъка между медии, политици и олигарси е широко разпространено”.. Ами, я вижте причините, по-горе, които обясних?

Но същото НПО, коетo  [3] се финансира и от Отворено общество на Сорос, говори за “независими медии като групата “Икономедиа”.    Същата медия, която пък си признава, което й прави чест , че също се финансира  грантове и други организации.

Но по-страшното е друго – прочетете втория жълт пасаж – гласът на журналистите бил заглушаван от… липса на финансиране? Кой да ги финансира – Държавата? Партиите? Бизнесите ?   Ами , че нали , “Който плаща, той поръчва музиката?”. За каква независимост, при плач за .. финансиране се борят ? А отгоре на това, у нас, както и в много страни по света напоследък има някакво странен уклон към комунизма – хем някой да ти дава пари, хем ти да не си отговорен пред него и да пишеш каквото си поискаш.

Независимост може да има само, ако клиентите са много  и плащат по малко. Независим си, когато зависиш от безкрайно много, а когато зависиш само от 1 си абсолютно зависим. Защо мислите, че в САЩ имат ограничения на парите, които частно лице може да даде за политическа кампания ? Ами умно са го измислили, нали? Както и платформите за Crowdfunding и събирането на дарения през социалните платформи – много хора, плащат по-малко. И се търси балансе. Загубиш ли баланса – нито си журналист, нито си независим. Това е..

Изобщо, налегнала ни е такава медийна независимост, такива 111 свободии, че свят, да ти се завие. И така ще е  докато медиите се предлагат безплатно и не зависят от парите на читателите си.  А свободията , както знаем е понятие лежащо някъде между свободата и хаоса.

Щото, ако утре почнат да ви доставят безплатен салам у дома, ще ходите ли да си купувате друг, ако и да знаете , че този може да не е направен от най-качественото месо, и може да има обилно кожа, рога и копита в него ?

=====

[1] https://en.wikipedia.org/wiki/The_New_York_Times

[2] https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_newspapers_in_the_United_Kingdom_by_circulation

[3] https://www.sourcewatch.org/index.php/Reporters_Without_Borders

[4] https://www.actualno.com/society/medijnata-ni-svoboda-ne-pomrydva-vse-taka-sme-na-111-mjasto-news_740872.html

[5] https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2019/04/18/3421479_bulgariia_sedi_stabilno_na_evropeiskoto_duno_po/

 

Интернет не прощава

От революциите преди 20 на години в Източна Европа, бях останал с убеждението, че една деспотична власт си отива при 2 случая:
а) когато несменяемият лидер остареее твърде много и се опита да предаде властта на децата си;
б) когато дисидентите и опозицията станат твърде силни и сами предизвикат лек хаос, следван от съответните промени по линия на “Политбюро”;
Никога преди не си бях и помислял, че свободата на словото и Интернет технологиите могат да предизвикат катаклизми в такива мащаби, като това, което виждаме последните седмици в Тунис, Египет и Либия. Continue reading

Най-търсените ключови думи

За всички занимаващи се с Интернет реклама, дизайн и оптимизация, има 2-3 основни въпроса, които са ключови в тяхната работа. А именно:

1. Как да изкарам моя проект на първа страница в търсачките?

2. Какви ключови думи да използвам?

3. Кои са най-търсените думи / термини в Гугъл.

4…
Continue reading