Блогче на Андрей Ненов.

До

Смехурко 1, директор на дирекция, Министерски съвет

Смехурко 2, член на ЦИК,

Смехурко 3, Посланик на РБългария.

Смехурко 4, 5, ….99

Копие: Министър на транспорта и съобщенията г-н Ивайло Московски

Копие: Министър Председател на РБългария, г-н Бойко Борисов

Бледо копие до БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, БЗНС-тата, ДРОМчета и

Драги ми Смехурко,

Много време мина от последните избори в родината ни, та се бяхме затъжили за теб. Отдавна не сме хортували по нашенски, а сигурно е и защото вече всичко е у Интернето и забравихме да си говорим. А чувам, при теб в България скоростта на Интернето била най-голема у целио свет. Ние, знаеш тука живуркаме по Европата и Америката, и при нас такива скорости на Онлайна нема – тук бюрократите карат бавно.

А от последните избори уж много неща щяха да се случват с електронното управление, та има за какво да си говорим. Патиланците много взехме да мислим, и измисляме разни прости неща, та бабите Цоцолани в България не могат да ни уйдисат на акъло. Та значи да ти разправям – при изборите през 2009 година, кога ГЕРБ спечели, беха едни обещания от разни смехурковци, че ей сега ще прекратим двойното гласуване; улесняване на гласуването от Европа и САЩ; край с измамите с турски гласове; край с автобусите и изобщо ей такива ми ти работи. Тука няколко патиланци предложиха лесни у удобни системи за да не може Пешо, Изаура и Хасан да гласуват по два пъти, и най-вече – да избират (П)резиденти и кметове в чужди държави. И от смехурковците при Вас, много обещания чухме, ама за 2 годин, нищо нема изпълнено.

Преди 5 – 6 години 2-3 ма патиланци направиха една кУмпютурна страница ли, сайт ли, за събиране на подписи за отваряне на секции в чужбина, дето струваше 100$ материали и 50 ч труд. Не я използвахте, но смехурковците преди теб, възложиха за няколко милиона грешна пара голема рекламна интернет кампания с 5 пъти по-малък ефект. Е усвоиха парите. Но тогава бе времето Паси-иево..

Миналия месец, тази система, рекохме да я посъбудим и обновим, та да е в крак с времето и законите. Твоите приятели смехурковци, въведоха нови закони и тълкувания така, че да не може никой българин на запад от Вълтава и Висла да гласува за български (п)рeзидент. Е , и това прескочихме – уйдурдисахме я системата дето с онова простото око на кУмпютуру да прави снимка на подписа и немедлено, емайл със заснето копие да праща право у посолствата. И ти мое да го видиш на www.iskamedaglasuvame.com

Continue reading →

Останах онемял. Това бе  първото изречение на 12  годишната ми дъщеря, 20 часа след кацането й на българска територия преди около месец.  През това време тя е успяла да се понаспи, и да погледа от терасата на апартамента на баба си и дядо си  околната среда в София, България.

За мен прозвуча като звучен шамар. Всяка година децата ми заминават в родината си през лятото, но никога досега такъв шамар на тема “Красотата на България” не бях получавал.

– “Добре де Мими, ти си само 1 ден в София, кога успя всичко това да го видиш?”

– “Татко, ами то от терасата всичко се вижда”

Всякакви опити след това да я убедим , че България има и красиви хубави места, и прекрасни хора удряха на камък след първите й впечатления. Замислих се много сериозно – никога досега за нея подобно връщане не е било такъв културно/естетически шок.

Всяка сутрин излизам и виждам идеално окосените градинки пред всяка къща тук във Форт Колинс, Колорадо; виждам къщи поддържани с отворени пространства и липса на всякакви боклуци по улиците (хартийки, фасове и пр); виждам деца и възрастни каращи колелета и тичащи всеки ден; виждам тълпи от 9-10 годишни хлапета всеки ден да влизат и излизат от басейна в квартала;  виждам автомобили и улици направени за хората , а не за отчитане на дейност и почнах постепенно да си давам сметка, как го вижда през очите си всичко това дъщеря ми.

Тя, която последните 6-7 години също е живяла в САЩ, но досега някак си този живот явно й убягваше – дали защото Аризона е по-емигрантски щат, или зашото преди детето ми основно виждаше къщата, градинката зад нея, няколко квартални магазина и училището без прозорци (така е в щатите с постоянни температури над 100 градуса Фаренхайт,  но дъщеря ми се промени страхотно тази година.  Преди 10 месеца, когато се преместихме и я записахме в училище с рейтинг 10, първо се дърпаше 1-2 дни, но след това, когато започна да ходи пеша на училище, когато през ден взимаше я колелото , я тротинетката за да се разходи, когато видя и нормален дъжд и сняг, и листопад, и деца играещи постоянно под прозореца й, настроението премина в “не искам повече да се местим оттук”. Децата в квартала, са постоянно заедно, звънят на вратите си, излизат и седят по пейките наоколо заобиколени от ухаеща зеленина и неизброимо количество липи и цветя, играят около езерото с фонтаните (на 350 м от вкъщи) или се разхождат с колелетата до близкия търговски център (2 км растояние) – това е атмосфера, която помня от детството си.  Такава атмосфера имаше през социализма в България, сега при демокрацията – вече я няма.

А може би  САЩ са навлезли в социализма? Не знам. Само помня първите реплики на дъщеря ми отпреди три години, след като кацна в София и с таксито минавахме през района на кв. “Хр.Ботев” и “Сухата река”.

– “Татко, защо всички блокове тук са изгорели?”

Днес, във Facebook, се заформи интересен сблъсък. Малък сблъсък – от тези , които не събарят правителства, но предизвикват размисъл у по-умните хора. Та, за пореден път бях изправен пред абсурда да се сместват емигрант и гурбетчия. Две понятия, които за масовата публика в България са синоними, но за българите, живеещи в чужбина дистанцията между тях е съществена. Предаванията на Карбовски и тв-разказите за колониите българи в САЩ, Испания, Франция, Англия, Канада, Австралия или Швеция не забелязах нито веднъж да направят разликата между тях. А такава има. Continue reading →

След много умуване, приказки и балансиране на кантара, преди около седмица сменихме Аризона с Колорадо. Няма вече кактуси, няма 45 о C на сянка.. Зелено, красиво, приятно топло и всеки ден – освежаващ дъжд около 3 ч. следобед. Абе накъдето и да погледнеш – планини и зеленина. Езера, чистота и усмихнати студенти.
“Дотук добре” (имаше един такъв виц..:), обаче туризма и емиграцията, както знаем са различни неща.
Continue reading →

Едно време, когато бях млад и глупав ( “а сега само глупав” , какото казва една моя близка 🙂 , и тъкмо навлизах в живота имаше лозунги, които моята скромна личност трудно разбираше. Едни от тях бяха фундаменталните желания, свързани с плановото стопанство и непазарната икономика:

-“Петилетката – в съкратени срокове!”

-“Петилетката – за 3 години!”

Имаше обаче и такива, които бяха в основата на всяко дете с поглед в бъдещето – напр:

-“Които се учи, той ще сполучи!”
Continue reading →

Последния месец едно малко скандалче обикаля интернет, и като снежна топка пусната от баирите около Пампорово набира скорост. Никой не знае със сигурност отговора! Българските държавни институции – най-малко!

След вчерашното предаване по БНТ (виж запис) , където и моята скромна личност взе участие (е вярно, прекръстиха ме на “Иванов”, съкратиха ми интервюто, но важното е, че е “на ползу роду” ..), нещата придобиха за мен комична форма.

Та, Българи ли още са гражданите на САЩ, с български имена?

Фактите:

1. През далечната 1924 година , България и САЩ подписват договор, според който българските граждани придобили американско гражданство, губят българското си такова.

2. Преди около година се появяват два прелюбопитни документа – писмо на Министерство на Правосъдието и Писмо от/до служба “ГРАО” с указание, че гражданите на България придобили американско гражданство, губят българското си (ако някой може да го изтълкова по друг начин – да каже).

BG-USA-Naturalizatzija-01

Във въпросните писма се казва -( писма 04-09-289 /19 ноември 2008 г, на Дирекция Международно право на МВнР и 97–00-518/8.10.09 на МП ) , договорът влязъл в сила на 5.04.1924 г между САЩ и България, се счита за прекратен от 17 април 2003г. “като допълнително сме уведомени, че според чл.1 на Договора за българската държава е възникнало международно правно задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си, т.е. българското си гражданство“

Нещо повече – “урежда се пряко и непосредствено изгубването на предишното гражданство” и “по силата на чл.1 на цитирания договор, поданиците на България, които са или ще бъдат натурализиранив територията на Съединените Щати, ще бъдат считани от България, че са загубили предишното си поданство и че са станали поданици на Съединените щати.”

3. След възникналия скандал и разразилата се полемика в групата “Гласуване без граници “ на facebook, на 25 ноември аз изпратих писмо, което подготвихме с Красимир Гаджоков,  по емейла, до Министерство на Правосъдието и Министерство на Виншните работи за разяснение. Не бива да се учудваме, че отговор и днес – 3 седмици по-късно няма. 

4. Междувременно Атанас Чобанов написа една хуабва, дълга статия по въпроса в Медиапул.

5. Най-накрая се появи реакция – рамките на 9 минути по БНТ , говорителят на МВнР – Драговест Горанов се опита да обясни, че всичко е спокойно и да не се притесняват онези 300-500 хиляди българи в САЩ.

Обаче аз съм все още в неведение:

Др.Горанов: “- Българите в САЩ, които са придобили американско гражданство, продължават да бъдат български граждани. Първо, този договор вече е прекратен, не действа. Ние смятаме, че този договор не се прилага автоматично…”

Д. Горанов: Момент, аз твърдя категорично, че българите в САЩ, които са придобили американско гражданство, те продължават да бъдат български граждани.

Ама как така – в писмото , цитирано по-горе ясно е казано, че “пряко и непосредствено изгубването на предишното гражданство” е уредено в този договор.???

Др.Горанов: “И в българския закон за гражданството член 36 категорично казва, че придобиване, загубване, лишаване от гражданство на българските лица става само с указ на президента.

То хубаво, ама според едни други правила, международните договори и законодателство, не бяха ли с по-гоялма сила от вътрешните такива. И в международния договор не се ли казва, че , “за българската държава е възникнало международно правно задължение”. Значи българската държава не е изпълнила международно правно задължение и тук нито Гоце, нито МВнР имат право на различно мнение.

Не само това, има и един друг интересен факт: “

Др.Горанов:”… има клауза, според която всяка една от договарящите се страни може едностранно писмено да заяви своето желание за прекратяване на договора. И това го прави американската страна по собствено желание през 2002 г., и 12 месеца след това, както е според договора, 2003 г. този договор престава да действа.”

Същевременно обаче, както може да прочетете в статията на Атанас Чобанов, “Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ. ”  . За мен е малко чудно е как така,  именно американската страна е инициатор на процеса, а пък същевременно е толкова немарлива, че да не отрази промяната в своите официални документи?

От всичко написамо по-горе според мен има 2 извода:

– всички българи придобили американско граждансво между 1924 и 2003 г – пряко и непосредствено са загубили българското си такова;

– всички българи получили американско гражданство след 2003 г, може би са загубили и българското си, понеже 100% потвърждение от американска страна , че договорът е прекратен, аз не видях;

Аз не се учудвам, че българскта страна не е проявила тази инциатива преди 5-10 или 15 години – какво са за една 7 милионна България някакви си 300-400 хиляди загубени граждани. Както се казваше в един виц – 1-2 загинали са нещастие, 20 загинали –  трагедия, 20 000 – просто статистика.

Аз не се учудвам, че въпросът ми в предаването ,”Защо нямам отговор на писмата си към 2 държавни институции в продължение на седмици?”, въобще не беше зададен. Вместо това бяхме посъветвани да се обърнем към.. Консулствата и Посолствата (те МВнР нямат яснота – Консулите ще знаят).

Аз не се учудвам, че говорителят на МВнР има различно мнение от самото МНвР , а пък МВнР от Министерство на правосъдието :). Все пак това е Нашата България, която всички заедно създадохме.

Най-простото и елементарно решение е специален Закон или Решение на НС, за уреждане на статута на българските граждани с придобито американско гражданство.

Само, се чудя – аз все още българин ли съм? А, ти?