Колорадска България

След много умуване, приказки и балансиране на кантара, преди около седмица сменихме Аризона с Колорадо. Няма вече кактуси, няма 45 о C на сянка.. Зелено, красиво, приятно топло и всеки ден – освежаващ дъжд около 3 ч. следобед. Абе накъдето и да погледнеш – планини и зеленина. Езера, чистота и усмихнати студенти.
“Дотук добре” (имаше един такъв виц..:), обаче туризма и емиграцията, както знаем са различни неща.

Та, рекохме, да се захващаме с живота тук. И се започна. Първо, 1 седмица преди да пристигнем поръчахме Интернет да бъде осигурен в къщата и понеже в Америка, това не е проблем – мислехме, че всичко е ок. Обаче – ден първи, интернет няма. Обаждам се на любимите ми QWest – и разбираме, че – “Няма ваша поръчка”. Как така няма поръчка – аз съм я направил 2 пъти – през интернет и по телефона, а аз без интернет съм умрял прав. 1 ч. разправии и следобеда получавам модем, който да си включа сам. Речено – сторено, аз тази процедура съм я правил десетки пъти, така че и сега не би следвало да е проблем. Но не би. Модема включен, настройките направени. Интернет няма. Айде още 2 ч. по телефона и ново обещание, че на другия ден техник ще дойде да оправи връзката. Като бедни, гладни чужденци, се наложи вечерта да прекараме в близкия Старбъкс, за да си получим WEB дозата.
Дойде на другия ден техник и след 1 ч ровичкане, ни заявява – “Вие интернет няма да имате, защото кабелите ви към улицата са отрязани”. Отрязани???!! В района не съм видял нито един съмнителен елемент от цигански произход, шахтите по улиците си седят непипнати. Предишните наематели как са живяли без телефон и DSL интернет- аз не знам! Само знам, че единственото решение било да ми опнат кабели около сградата, около прозорците и така да получа жадуваната връзка към света. Представих си аз една мила родна българска картинка, на висящи cat-5 кабели между къщите, с накацали на всеки 50 метра switch-ове, и си викам – “О, не, ще бъда утре в 5 пред .. нашия райсъвет”. Тук райсъветите са нещо по-особено – жилищна ассоциация им викат, но се занимават с надзор на общата собственост.
Обаждам се на собственика (или по-скоро фирмата дето го представлява) и им обаснявам ситуацията, завършвайки с думите – или ми осигуряват интерент до 24ч. , или сменям жилището. Естествено те нищо не знаеха, не бяха чували за отрязани кабели.. и ме уведомиха, че в рамиките на 2-3 седмици !!!! (там със сигурност трябва да работят някакви източноевропейци) ще имам отговор. 2-3 седмици без интернет – това означава сигурен фалит на моето семейство (а и на всичкото отгоре от 15 wireless мрежи около мен, всичките – с пароли). Ако си мислите, че компании за доставка на интернет има в изобилие – лъжете се! В повечето градове са максимум 2-3 + сателитните провайдери, които не броим. И тук така – в тази къща само 2 ISP та имат техническа възможност. Обаждам се на втория и успях да договоря интернет още същия ден. Плюс телевизия (пакета излиза по-евтино отколкото само Интернет 🙂 . Прибирам се в къщи пускам модема, интернетта тръгна след 10 мин.
Решихме да погледаме ТВ. Ниц. Специалният ТВ адаптер не работи. Пак разговори по телефона, пак разходки до офиса им и нов приемник. Същата работа – само с малък напредък – вече хващахме 20-на програми, но половината функции и програми не работят. Айде пак техник в къщи – сега пък се оказа, че забравили да махнат филтъра, а приемника и дистанционното също били развалени и пр.. Милата родна картинка става все по-осесаема..

Решихме да сменим документите си. Отидохме в съответното МВД (по нашенски КАТ) и там след 2 ч.. търпеливо чакане, ей откога не бях чакал такава опашка ни зарадвахе, че може би след 10-на дена ще ги имаме. Е, в Аризона тази процедура в комбинация интернет и поща отне 1 ден!
Вчера отидох и до пощенския клон. 30 души опашка, 1 работещо гише. Сигурно след успешните сделки с БТК, AIG и американските мениджери да са прехвърлили челния опит в Колорадо.
А иначе по улиците едни хубави лъскави коли, млади , красиви студент/к/и (нали сме в университетски град), всичко напомня български град от средна величина, след посещение на чуждестранния корпус и Тодор Живков. В офисите никои не си дава зор, работното време започва около 8-9 и свършва преди 5, за по-сигурно – 4 следобед. Никой за никъде не бърза, (още по-малко да ми даде ключ за фитнеса и басейна, след 4 разговора по темата).
Изобщо – Колорадска България! Особено като се има предвид, че в магазините продават Истинско Българско Кисело мляко – такова с вкус 1988г.

2 Comments

  1. Чудесен разказ, Андрей, обаче си го изкопирал от мен. Това е НАШАТА история с Интернета, и не е възможно в 21-ви век, в Америка, на някой друг да се случи същото. Аз го преживях в Масачузетс и в Тексас, няколко пъти – при почти всяка смяна на квартира.
    Само ме е яд, че по-добре си го разказал от мен 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*