Знаем ли какво е Любов?

Утре е 14 февруари, вчера се случи нещо друго, … ама :

Знаем ли какво е Любов?

Вероятно малко от вас знаят, че преди 7-8 години съпругата ми създаде и 1-2 години управлява Училище за чужди езици за малки деца, тук в Колорадо. ” Андрей, Форт Колинс е най-доброто място за живеене в САЩ 2 поредни години, хората са страшно образовани, умни, има бъдеще!”, каза ми тя. И инвестирахме. Френски, български, немски, руски, италиански и т.н… Оформиха се няколко групи, и въпреки, че не бе това, което очаквахме – резултат имаше.
Минаха 1-2 месеца, и тя ми казва – “Знаеш ;ли към кое има най-много интерес?” “-Не, ама вероятно френски?” “Не позна – руски!”,. отвръща ми тя. И разбира се български – за българчетата от района 🙂

Оказва се, че тези дето са родени в чужбина много искат да запазят и развият втория си език. Но не само това – най-активните, най-търсещите уроци по руски се оказаха… родители, американци осиновили русначета. Искали да им запазят идентичността, културната връзка с Родината. От тях имаше 2-3 деца, които пък бяха с умствена ….проблеми 🙁. Изостаналост по рождение. Макар, че това е трудно за произнасяне, но за съжаление – да , родени в Русия, но за съжаление с проблеми – начална форма на шизофрения или други болести, които не им ползволяваха да се развиват бързо като връстниците им. Но новите им родители не се отказваха. Напротив – те бяха Умишлено осиновили такива деца ! За да има дадат възможност за развитие, и Любов , която няма как лесно да получат в Дом за сираци. Оказа се, че едното семейство беше похарчило всичките си спестявания, ипотекирало къщата си за да осинови 2 русначета – братче и сестриче, и да им помогне да оцелеят. А знаете ли защо 2 – ами за да не се делят, да са си братче и сестриче, да бъдат заедно (Как ви звучат на този фон историите от Норвегия/Швеция където разделят брат и сестра на живи и здрави родители, а ?)

Представяте ли си! Тези родители имаха и друго дете, но новите две – те трябвало да получат цялата им Любов. И майката всеки ден ги води на рехабилитация, на упражнения, училища, само и само това дете да има Шанс. Минаха няколко месеца и Ellie Nenova ми казва – момченцето започна да напредва, да чете и говори, майката е страшно доволна. Виждайки искрица и желание в детето да се развива, това било най-голямата й награда. Награда, струващи по нейни оценки над 120-130 000 $ – лични пари и заеми. Пари, които е можело да осигурят спокойствие и сигурност на родните им деца. За съжаление училището се наложи да затвори, защото трябваше да се преместим, а и интереса към чужди езици, не бе същия като към бейзбола и американския футбол 🙁

Снощи, отивам да взимам малката ми дъщеря Кристина от работа. Тя започна преди 2 месеца като инструктор по плуване за малки деца е едно училище по плуване .. Качва се в колата, която запали чак след Jump 🙁 щото бащата все отлага новия акумулатор 🙂, и ми казва със светнали очи – “Знаеш ли днес дойде “Джаспер” (името е сменено). Той е сляп , напълно сляп, но иска да плува. И родителите му го водят. А освен това той е осиновен заедно с още 2 братчета/сестричета от Китай.” Казвам “Супер, Страхотно е да видиш как това дете плува. А щастлив ли беше?” “Да, много, защото много други места са му отказали, но при нас го приехме и с колежките (момичета!), ще се опитаме да му помогнем.” “Но, татко знаеш ли че това семейство умишлено е осиновило тези деца, китайчета защото те са с вродена наследствена болест, и трудно се справят”.. Онемях.. Да осиновиш 1 дете е истинско достойство; да осиновиш 1 със здравни проблеми е героизъм, но да осиновиш 3 деца, от едно семейство, които и трите имат проблеми , само за да им дадеш Бъдеще, Шанс и Усмивка – това граничи със свръхчовечност. Тези родители – майка и баща, ще посветят цялото си време на тези деца, да ги видят, че плуват, учат, тичат, смеят се като всички останали. И най-хубавото е, че това е заразно – и дъщеря ми, и колежките й бяха радостни, че ще могат да помагат на такова дете.

Не знам, виждал съм много глупави и егоисти хора, тук и по света, но има Американци, чиято човечност минава нормалните граници и е трудно да си представим. И те са много – не са единици. такива, които осиновяват деца от други държави, за да им дадат шанс. Колкото й медали да им дадат, ще са им малко. Макар , че съм сигурен, че най-гоямото им щастие е, да чуят от Абитуриента си, някой ден “Благодаря ти мамо!” И ако сърцата на влюбените са колкото детска длан, то сърцата на тези хора са като пътни знаци – големи и видими отдалеч.

Утре, когато си подарявате рози и картички, пиете вино,. запитайте се – “Знаем ли какво е любов”