Андрей Ненов

Потресен съм…

Току що изслушах огромно интервю на Димитър Маринов ( да този с Оскара) за БНР. Може би бе 30 мин..

30 мин в, което този човек, емигрант от 29 години, не каза НИТО ЕДНА ЧУЖДИЦА.

30 мин , в които говори на перфектен български, какъвто не можеш да чуеш в БАН , камо ли Нар. събрание..

30 мин, в които чух толкова комплименти за България, и нито една обидна дума, или обвинение, че тя му била длъжна..

Не само това, той, Политическия затворник, хванатия да бяга по социалистическо време от България, заяви, че НЕ БИЛ РЕПРЕСИРАН, защото такова било времето !!?? Онемях. Да репресирани били, и измъчвани наистина хората по времето на Сталин, на лагерите в Белене и Скравена – те били наистина жертви, но такива като него – полежали в затвора за инакомислие – не… Представяте ли си този човек, да седи до агент Николай, Сава, или стотиците политически мижитурки и доносници, развяващи червени знаменца през 1985 и сини през 2005? Не можете .. И аз не мога.. Това са 2 различни вселени..

30 мин, в които можеш да разбереш , че човек може да бъде и Американец , и Българин, и Космополит едновременно.

30 мин, които ми показаха, че все още има хора, незагубили достойството си, и запазили уважението към Родината, близките си, и дори систематам, която ги е направила силни.

30 минути, в които ни обясни защо политическа коректност убива, но и че приятелството и взаимното уважение са част от бъдещето ни..

30 мин, в които разбрах, че е горд, че е бил осиновен и колко много обича осиновителите си, че е горд, че е бил и мияч на чинии, и собственик на кафене..

30 години превърнати в 30 мин..,

Има такива Българи !

Честита Баба Марта !

P.S. Все още интервюто го няма на сайта на БНР, ако се появи ще го добавя).
PPS. Ето го и интервюто ( Още веднъж Благодаря на Dimiter Marinov за удоволствието. ) :

http://bnr.bg/play/post/101088288/dimitar-marinov

Българин спечелил Оскар….

Е, не самостоятелно, а в екип.. Но това едва ли е най-важното. По-важното е, че той спечели моя Оскар още преди месец, с Честната си позиция, с Автобиографията си на истински репресинан, беглец от комунизма, но и емигрант почнал от 0-лата, но и не загубил най-чувствителите си качества, да усеща и мрази фалша..

Цитирам:
” Димитър Маринов: Политкоректността и джендър културата унищожават киното!”
1.” Заради политическата коректност и джендър културата всички ценности се унищожават и никой не гледа филмите като изкуство, важно е има ли в твоя проект гей, черен, азиатец или латино. Ако няма, значи си расист. Ако си бял и си мъж, ти си нарочен.”
2.” Но от този момент не бях поканен на нито една галанаграда на филма – само Виго, Махаршала и Линда, защото са един бял, един черен и жена, затова и на Глобусите не бях поканен. И целият ни каст беше шкартиран, нямахме никъде награди, а “Черната пантера” и “Богатите азиатци” имат по 12-13 души, някои от които дори нямат реплика във филма. Това е пародията, идиотщина, която в момента кипи и бушува тук.
3. Политзатворник и беглец от соца през 80-те (къде са мишките от седесета, дабегета, и разните ДС-другари-русофоби).
4. Музикант, артист и талант, още преди да навърши 25.
5. Започнал от нулата в САЩ през 1990г.. Мизерна работа докато стигне до Червения килим.
6.”В България културата се диктува от халтурата! Типични примери са “Шоуто на Слави” и Камен Донев. Съжалявам много – Камен ми е съученик, но това, което той прави, не е култура и образование, а халтура. Да – смешно е и забавно, оригинално и определено завидно, но не и образователно – това е комерсиално развлечение. ”
7.”Но най-големият кошмар беше, когато отидохме да снимаме в една църква в Бяла черква. В 6 часа сутринта влязох да разгледам и видях част от екипа, който редеше осветлението – всеки с цигара, кутии от бира по земята. Излязох и казах на Лъчезар, че ако това не се спре, ставам и си тръгвам, защото е кощунство.”
8.”От 4-годишен той свири на цигулка и тогава за първи път стига до САЩ – първа цигулка е във филхармония “Пионер” и изнасят там концерт през 1979 г. Тогава се снима с Ленард Бърнстейн. По-късно при други участия се среща с папа Йоан Павел II и диригента Херберт фон Караян.”

Знаем ли какво е Любов?

Утре е 14 февруари, вчера се случи нещо друго, … ама :

Знаем ли какво е Любов?

Вероятно малко от вас знаят, че преди 7-8 години съпругата ми създаде и 1-2 години управлява Училище за чужди езици за малки деца, тук в Колорадо. ” Андрей, Форт Колинс е най-доброто място за живеене в САЩ 2 поредни години, хората са страшно образовани, умни, има бъдеще!”, каза ми тя. И инвестирахме. Френски, български, немски, руски, италиански и т.н… Оформиха се няколко групи, и въпреки, че не бе това, което очаквахме – резултат имаше.
Минаха 1-2 месеца, и тя ми казва – “Знаеш ;ли към кое има най-много интерес?” “-Не, ама вероятно френски?” “Не позна – руски!”,. отвръща ми тя. И разбира се български – за българчетата от района 

Оказва се, че тези дето са родени в чужбина много искат да запазят и развият втория си език. Но не само това – най-активните, най-търсещите уроци по руски се оказаха… родители, американци осиновили русначета. Искали да им запазят идентичността, културната връзка с Родината. От тях имаше 2-3 деца, които пък бяха с умствена ….проблеми . Изостаналост по рождение. Макар, че това е трудно за произнасяне, но за съжаление – да , родени в Русия, но за съжаление с проблеми – начална форма на шизофрения или други болести, които не им ползволяваха да се развиват бързо като връстниците им. Но новите им родители не се отказваха. Напротив – те бяха Умишлено осиновили такива деца ! За да има дадат възможност за развитие, и Любов , която няма как лесно да получат в Дом за сираци. Оказа се, че едното семейство беше похарчило всичките си спестявания, ипотекирало къщата си за да осинови 2 русначета – братче и сестриче, и да им помогне да оцелеят. А знаете ли защо 2 – ами за да не се делят, да са си братче и сестриче, да бъдат заедно (Как ви звучат на този фон историите от Норвегия/Швеция където разделят брат и сестра на живи и здрави родители, а ?)

Представяте ли си! Тези родители имаха и друго дете, но новите две – те трябвало да получат цялата им Любов. И майката всеки ден ги води на рехабилитация, на упражнения, училища, само и само това дете да има Шанс. Минаха няколко месеца и Ellie Nenova ми казва – момченцето започна да напредва, да чете и говори, майката е страшно доволна. Виждайки искрица и желание в детето да се развива, това било най-голямата й награда. Награда, струващи по нейни оценки над 120-130 000 $ – лични пари и заеми. Пари, които е можело да осигурят спокойствие и сигурност на родните им деца. За съжаление училището се наложи да затвори, защото трябваше да се преместим, а и интереса към чужди езици, не бе същия като към бейзбола и американския футбол 

Снощи, отивам да взимам малката ми дъщеря Кристина от работа. Тя започна преди 2 месеца като инструктор по плуване за малки деца е едно училище по плуване .. Качва се в колата, която запали чак след Jump  щото бащата все отлага новия акумулатор , и ми казва със светнали очи – “Знаеш ли днес дойде “Джаспер” (името е сменено). Той е сляп , напълно сляп, но иска да плува. И родителите му го водят. А освен това той е осиновен заедно с още 2 братчета/сестричета от Китай.” Казвам “Супер, Страхотно е да видиш как това дете плува. А щастлив ли беше?” “Да, много, защото много други места са му отказали, но при нас го приехме и с колежките (момичета!), ще се опитаме да му помогнем.” “Но, татко знаеш ли че това семейство умишлено е осиновило тези деца, китайчета защото те са с вродена наследствена болест, и трудно се справят”.. Онемях.. Да осиновиш 1 дете е истинско достойство; да осиновиш 1 със здравни проблеми е героизъм, но да осиновиш 3 деца, от едно семейство, които и трите имат проблеми , само за да им дадеш Бъдеще, Шанс и Усмивка – това граничи със свръхчовечност. Тези родители – майка и баща, ще посветят цялото си време на тези деца, да ги видят, че плуват, учат, тичат, смеят се като всички останали. И най-хубавото е, че това е заразно – и дъщеря ми, и колежките й бяха радостни, че ще могат да помагат на такова дете.

Не знам, виждал съм много глупави и егоисти хора, тук и по света, но има Американци, чиято човечност минава нормалните граници и е трудно да си представим. И те са много – не са единици. такива, които осиновяват деца от други държави, за да им дадат шанс. Колкото й медали да им дадат, ще са им малко. Макар , че съм сигурен, че най-гоямото им щастие е, да чуят от Абитуриента си, някой ден “Благодаря ти мамо!” И ако сърцата на влюбените са колкото детска длан, то сърцата на тези хора са като пътни знаци – големи и видими отдалеч.

Утре, когато си подарявате рози и картички, пиете вино,. запитайте се – “Знаем ли какво е любов”