Добрата, Лошата и Злата.. НАДЕЖДА.

Пандемията е около нас, и ние сме в нея. Тя нас обръща, и ние нея обръщаме. Къде към лошо, къде към отрезвяване. И докато следим и недоумяване какво и защо се случва в Италия, Испания, трябва да кажем , че има и надежда на хоризонта.

1. Добрата надежда в България. На фона на всички други страни, последните дни, нарастването на случаите в България чувстително се забави. Днес имаме 22 нови заразени, което е 4.81% растеж спрямо вчера. Вчера този параметър бе 8.29%, , преди 2 дни – 5.7%. Сравнено с дните до 22 март, когато растежа бе 15-20-25%, това е много добър показател, че нещата се движат към овладяване. А защо това е важно, ще обясня по-подробно.

Активният период през, който вирусът може да заразява е около 10-14 дни. Средния период на излекуване е пак около 15-20 дни. При смъртност около 2%, и тежки случаи или хоспитализации около 15% когато се приложи математическа оптимизация, се получава, че за да има стабилност (не растеж) на хоспитализираните, то процента на ежедневно нарастване на заразените трябва да е под 6-7% . Когато процента е над 10 – това води до постепенно препълване на болниците и затрудняване на лечението, както на тези от коронавирус, така и на всички останали. Когато този процент се качи над 15% – ситуацията става неуправляема верижна реакция, и щетите трудно се управляват. Ако успеем да свалим процента под 5 – тогава ще имаме стабилност на нивото заразени, когато държавата може да започне да се връща към нормалност. На графиката се вижда ясно тенденцията за спад на растежа през последните 15 дни. Иначе има риск да видим кошмари, като този в Ню Йорк днес с 650 починали само там.
Така, че усилията на държавите трябва да бъде към овладяване на процента на растеж, за да може броят на излекувани всеки ден да е по-голям от броя новозаразени.

2. Добрата надежда в Испания – от 7-8 дена насам, графиката на изхода – оздравели/починали твърдо се отправи в положителна посока. Все повече са оздравелите, въпреки голямото число починали. Това означава, че терапията, или мерките които прилагат – работят. Вж. графиката.

3. Лошата и Злата надежда. Това , което виждаме в момента не е нещо ново. Преди 100 години, по време на на предишната голяма пандемия от грип в САЩ, много от градовете бързо се превръщат в медицински ад. Хиляди болни , загинали само за няколко месеца обръщат живота на американците. Но и тогава прилагат познатата днес тактика – затваряне на училища, фирми, социална изолация. Всеки град и щат прилага свои методи. В Пенсилания закъсняват с мерките за изолация, и за няколко седмици болниците се препълат с болни и мъртви. Кошмарът е огромен. В Ню Йорк и Сейнт Луиз – взимат марки, ограничават разходките, училищата и емидемията минава по-плавно, с по-малко жертви.
Най-страшните места обаче, се оказват тези като Денвър. Тук първоначално бързи мерки, ограничават емидемията, но след месец и половина, под въздействие на общественото мнение и желанието за бизнес въстановяване, отхлабват ограниченията и само след месец броя на болните и загиналите скача до тавана, като втора много по-страшна въпна. Въстановяването от този кошмар отнема много повече време, отколкото на градовете които внимателно и плавно , контролирано управялват емидемията.
Така, че еуфорията – “Ихаа, болните спадат – да се връщаме всички на работа”, може да се окаже страшен убиец.


Ясно, е, че никоя страна, няма да издържи повече от 2-3 месеца без редовни доставки на храна и продукти, но България има една голяма резерв – Златната българска земя. Нищо не пречи след месец – да се поотпусне малко хватката, да бъдат стимулирани, особено пенсионерите да идат на село, и в приятна изолация, да помогнат с продволствието.
Българската златна земя и природа, закриляна от Бог съм сигурен , че ще помогне.
======
[1] https://medium.com/@tomaspueyo/coronavirus-act-today-or-people-will-die-f4d3d9cd99ca

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*