Когато нощта примирено притихне

Когато нощта примирено притихне
и детето щастливо под завивката спи…
Идват мисли, идват спомени нежни
за прекрасни и слънчеви дни…

Когато съпругата нежно се свие
до ръба на общия наш сън,
се събуждат желания жадни
за тихи и бурни морски вълни.

Не спирай, не спирай живота…
Той е твой, той е смислен и… общ…
Не, не спирай мечтите и пръстите…

… Тъй създал те е Бог!

Когато прозорецът тихо мъждука,
остарял от езерото пред теб…
Ти се умислено взирай в екрана,

дето нови мечти се роят. …
И мечтай! И твори! И създавай!
Тази нощ… тази нощ… всяка нощ…