Подаде ми любимата ръка и каза: „Ела…“
И ето че заминахме… Уж за малко…
Да видим света… Да се порадваме малко…
Аз до Бъкингам се люшках на червени автобуси,
но моят дъжд остана в Люлин – при димящи Икаруси.
Аз имах керемидите на Аризонската мечта,
но не топлеха като на баба онази… пълна с доброта.
Държи ме любимата ръка,
заминаваме и се връщаме на нашата мила, родна земя…
Аз пъстърва лових в Скалистите планини,
но не бе мащерка от смолянските стръмнини.
Аз садих и хрупах чесън чак в Колорадо,
но не бе сочен и вкусен като този на дядо.
Държи ме любимата ръка,
заминаваме и се връщаме на нашата мила, родна земя…
Аз пъстърва лових в Скалистите планини,
но не бе мащерка от смолянските стръмнини.
Аз садих и хрупах чесън чак в Колорадо,
но не бе сочен и вкусен като този на дядо.
Държи ме любимата ръка,
заминаваме и се връщаме на нашата мила, родна земя…
Аз и ябълки брах от американска градина,
но не носят сладка умора на родната долина.
Аз катерих и спах в планините на Мисури,
но по-мили са ми в Рила есенните бури.
Аз пак се къпя в морето край Маями,
но духът ми е в Родопите – при пещери и ями.
Държи ме любимата ръка,
заминаваме и се връщаме с три пораснали деца…
Кога ще се върна завинаги… не зная
И дядо, и баба веч не ме чакат…
да им се покая…Но земята ме чака.