На гарата стара влакът поспира,

На гарата стара влакът поспира,
соленият въздух от раз те намира.
При Часовника – среща, след дългото чакане,
под на сивите гларуси шумното гракане.

Вълните ни посрещат, сини и бели,
а летището маха на деца полетели.
Край Богориди …. липите кротко се вият,
и в пясъка морски, съкровища крият.

О, Бургас, ти си пясък и скариди, град на студенти и нови мечти…
От бяло сарафово додето се види, чак до поморие събираме миди.

Училища врати отварят широко,
на знанието морето тук е дълбоко.
Млади и стари, с нови адреси,
градът ни заселват, морето ги мести.
Всеки нов пОрив, всяко младо лице,
е туптящото на Бургас сърце.

В „Славейков“ поезия вятърът носи,
във Изгрев нова песен задава въпроси…
Между соленото и нежния бриз,
всеки рисува своя морски ескиз.

О, Бургас, ти си пясък и скАриди, град на студенти и нови мечти…
От бяло сарафово додето се види, чак до краЙморие събираме миди.

Поезията на вятъра… Младостта на вълната… Бургас… моят пристан…

==========

Автор: Андрей Ненов, 13 януари 2026