Всяка година по същото време ни стана традиция в чекмеджето ми от седмица да лежи пакет с мартенички, изпратен през Океана от моя добър приятел Васко. Той не забравя години наред.
Тази година няма. Обади ми се преди месец и ми каза: „Андрей, съжалявам, пощите не приемат такива пратки за САЩ“. Не говорим за космически ракети, а за пощенска услуга, която е съществувала през XVIII, XIX, XX век почти без прекъсване. От 11 месеца българските пощи си имат извинения. От една година България няма ни посланик тук, ни посланик там, а и да имаше – кел файда. Тoя тук сума ти време развяваше чуждо жълто-синьо знаме на фейсбук страницата си. Сега го смени новата-стара министърка – тя пък още по-горда се пери.
Българите тук българска държава НЯМАМЕ. А там и пощи нямаме, и химия нямаме, и торове нямаме, и влакове нямаме…. Това да знаете. Правят проекти… европроекти, „интеграции“, комюникета, заседания, конгреси, смучат пари и произвеждат нули… евроатлантически, синьо-жълти нули.
Поне 300 000 българи – вашите деца и внуци, не могат да получат подаръци, книги и каквото се сетите, понеже няма ни един министър или началник-кабинет да си мръдне пръста. 300 000+!!! Но след 58 дни някой от същите дебили, управлявали напоследък, ще иска на всяка цена да ни събере в секции, за да му дадем нашия глас… да сме били свободни. Ама ние сме свободни бе – когато такива като Вас ги няма.
Сетих се за това, понеже току-що се връщаме от прекрасен рожден ден на приятели, които ни посрещнаха с мартеничка до чинията на всеки от нас. Освен мартеничката ядохме български кюфтета, български пържоли, българска шопска и българска… руска салата, и пихме отлежала българска ракия. Аз пих много и затова пиша объркано. Компанията беше страхотна.
И миналата седмица пак имаше мартенички – в училището на сина ми бяха организирали масово производство. От години имам усещането, че подобно на преместването на българите с хан Аспарух през VII век в новите земи под Дунав, днес България се премества по подобен начин още по-далеч. За да оцелее.
Leave a Reply