Сбърках. Простете.

Това е още едно доказателство, че хора като мен, които всеки ден следят случващото се у нас, трябва да ограничат опитите си за влияние. Сбърках и е време да млъкна по политически теми.

На сбогуване обаче ми се ще да отбележа няколко неща от днешните новини. Радев ще се яви с:

ПП „Политическо движение Социалдемократи“ – последната новина на сайта им е отпреди месец, а Facebook страницата им има „крупното“ число от 301 последователи.

ПП „Социалдемократическа партия“ – сайтът им въобще го няма, а според Wikipedia от 10 години няма нищо за отбелязване в дейността им.

ПП „…“ – там положението е още по-„сериозно“: последни новини отпреди 2-3 години и никаква видима дейност.

Вместо безспорни ерудити като И. Христов и Т. Томов, които заявиха подкрепа, виждаме политически субекти с без кой знае какво съдържание и затихнали функции. Ако Радев бе избрал мен или дори жена ми – щеше да има повече онлайн аудитория.

Всичко това ми прилича на ребрандиране на ПП в ПБ. От месец усещам , ча май целта не бяха полкова възрожденците, а повече аудитирията на ПП + изчистване на собственото му име от петната, които си нанесе с „Кирчо и Кокорчо“. В корпоративния бизнес това се прави, когато някой проект се издъни.

Уважавам Радев, защото има смелостта да казва каквото мисли. Има характер. Но животът ме научи, че в битка се влиза с проверени отряди и съветници. Американците успяват, понеже са научени да залагат на доказан “хардуер и софтуер”.

Аз в кауза, която се доближава и на сантиметър до ПП-ДБ+++ , няма да участвам. Всъщност за известно време ще избягвам всякакви политически неща.

България има нужда от рязане до корен и ново начало. От „рестартиране“. Чипът е сбъркан. Ще пробвам да помогна там. Политиката мисля, че я разбирам, но не мисля, че това около София е политика.

Засега… „Збогом“ – както бе казал един голям и достоен министър на културата в един много труден момент.

Сбърках, простете. Трябва да помълча. И ще пробвам така да ме чуят по-силно.