Ден за размисъл…

Размисъл — разпиляваш няколко мисли в главата си и прехвърляш всяка една от тях, търсеща вярната или правилната.

Човек мисли за две неща — за миналото — какво се е случило или какво щеше да се случи, АКО; или за бъдещето — какво би могло да се случи, АКО.

За настоящето, което е един миг, не се мисли — то е импулсна реакция: отпивам от кафето, което държа в ръката си, или вдигам поглед по посока звука, който съм чул — може да е от музика, може да е от гръмотевица или от изстрел. На база това — МИСЛЯ и взимам решение. Човек взима по 4–6 решения всяка минута, когато е буден — коя ръка да премести и къде, накъде да погледне и т.н. Има и дългосрочни решения, които определят дали ще имаш пари (лотария), или дали ще живееш в безопасност (мир).

Едно време ни учеха да мислим. Принуждаваха ни да играем шах, понеже в шаха се мисли с 2–3–5 хода напред. Какво, ако аз играя тук, а той дали ще играе там? Ако аз му взема топ, той дали няма да ми вземе офицер и пешка? Ако аз на Д4 или Ф5? Изкуството на мисленето е това да можеш да преценяваш не само какво на теб ти е изгодно и удобно, а как другият би реагирал на твоята стъпка. Ако играят 4 човека „Не се сърди, човече“ или Catan (уникална игра) — какво би направил ти, той или тя. Мисленето е свързано с това да предвиждаш ходове и да знаеш, че ако правиш мръсотии, сееш бури, има последствия. Тези, които са играли Civilization (най-великата игра, измислена някога), знаят какво предстои следващите години по света. Те знаят какво се случва в играта, където допуснеш в един град инфлуенция на друга държава/религия. Затова и не се учудват на случващото се по улиците на Лион, Париж, Барселона, Лондон… Които са я играли умно, знаят, че ресурсите и популацията са най-важни за успеха. И че държава с атомно оръжие не се напада. Затова разбират ходовете на САЩ, Китай, Русия и не разбират тези на Кая и Урсула. Преди 40–45 години нямаше такива игри, но ни караха да играем шах — развиваше мисленето. Сега някои ги оставят да гледат TikTok и да ядат пуканки — други смислят вместо тях. И докато се усетят, са… „ястието на масата“.

Миналото не можеш да го промениш. Като запалянко можеш да си мислиш по 30 пъти: „Ей, ако той бе вкарал оня гол, щяхме да сме шампиони?“… и толкова… нищо няма да промениш. Умният човек мисли за пропуснатия гол веднъж или два пъти и толкова. Ако е свързано с него пряко — взима решение как да промени посоката.

Аз например съм сменял посоката си сигурно десетки пъти… Къде да живея, какво да работя, за кого да гласувам… Политическата посока и решения у дома обикновено се водят от моето мнение, макар че всеки сам избира какво да зачеркне в бюлетината. Моите избори (СДС, Желев, НДСВ, ГЕРБ, ВМРО, Възраждане…) се оказваха правилни в момента на гласуване, основани точно на размисъл… но когато влагах повече и помагах с повече от едно гласуване (СДС — 1989–1994, Либ. алтернатива на Желев — 1997, НДСВ — 2001) и т.н., почти винаги оставах предаден или разочарован. После пак дълго помагах и агитирах за… подиграха се с усилията ми… …

Сигурно защото нищо не исках насреща — нито грант, нито пост, нито пари под масата. Такива хора сме трудни.Неуправляеми. Исках само България да бъде красива, уютна страна с хубави прави пътища и усмихнати хора, скрити в чисти и уютни къщички. Обичащи себе си и раждащи деца.

Решенията къде да живеем, докато бях млад, ги взимах сам. Не сбърках… Като се родиха децата, пак исках аз да взимам решенията, търсейки най-удобното или изгодно място, но съпругата ми надделяваше — решенията се взимаха от нея в зависимост от най-доброто училище за децата. Това бе бъдещето. Един път само аз надделях — и сбъркахме.

Затова вярвам на жена си за решенията за бъдещето — те се определят от децата. Жените имат особена интуиция кое е добро и безопасно и кое е лошо за поколението и децата.

А то и те са най-важните