Илюзията за бойкот: Защо „умнокрасивите“ имат нужда от вашия „неглас“

Чудесно! Вашите противници умират от кеф. Вашият „пасивен не-вот“ е чист вот за тях.

Негласуването е просто илюзия за бойкот. А когато изборът е между двама кандидати и има надвиснала реална опасност от война , отказът от глас не е протест. Това е чисто и просто глупост.

Проста математика: когато казвате “не избирам никого”, вие всъщност подарявате по 50% от своя глас и на двамата. Избирате и двамата едновременно. Ето това представлява пасивността.

А сега да ви хвърля светлина върху фактите, за да видите как ви манипулират онези, които ви призовават да си останете вкъщи.

1. Войници под строй: Сензацията с вота в чужбина

Поиграх си да извадя данните от последните няколко години за вота зад граница и най-вече в САЩ. Резултатите са показателни: там една конкретна партия гласува под строй. Няма значение какво се случва, няма значение кои са кандидатите им и колко са нелепи — „умнокрасивите“ са винаги на линия.

При ГЕРБ, Възраждане, ИТН, БСП и останалите има сривове и възходи — в зависимост от секцията и годината се движат от 5% до 30–40%. При „умнокрасивите“ люшкане няма. Техните хора са там.

За тях това е като партийно поръчение отпреди 10 ноември или отчет пред Профсъюза: длъжен си да си там. Погледнете данните за секциите в САЩ — техните гласове са заковани между 45 , 60 , 70 гласа. При останалите партии девиацията достига 50–80%, докато при ПП-ДБ колебания няма. “От – до, от – до”, както казваше Тодор Колев. Гласува се за Вожда, без значение от скандали, кризи и гафове. Това ядро излиза и си прибира своето по списък.

2. Сектантската математика

Единствените, които губят, когато останете вкъщ и, са всички останали. Вашето негласуване не наказва никого. То просто изкуствено увеличава математическата тежест и процента на тези, които гласуват под строй.

3. Изборът е отговорност: Ези или тура

Когато на избори има десетки кандидати, човек може да се двоуми, да търси алтернативи или да пасува с аргумента “няма за кого”. Но когато сблъсъкът се сведе до двама — ези или тура, да или не — става дума за лична отговорност. Пред самия себе си.

В такъв момент негласуването не е позиция и не е решение. То е слабост. То е съзнателен отказ от отговорност за собственото ти бъдеще.

4. Лошият избор е все пак избор (Контрол над щетите)

Мечтата за „перфектния кандидат“ е лукс, с който реалността не разполага, особено когато изборът е между двама. Понякога изборът е просто въпрос на контрол над щетите:

Лекарят има два избора: да ампутира инфектирания крак или да наблюдава смъртта отстрани.

Пожарникарят има два избора: да гледа как сградата гори до основи или да опита да спаси каквото може.

Отказът да изберете по-малкото зло не ви прави морално чисти. Напротив — той гарантира, че положението ще стане възможно най-лошо.

В неделя изборът е простичък: действие във ваша полза или продължавайте да подарявате още пари и оръжия на чужди страни!