Крайна гара Бургас

Сутрин мирише на вълни
Кафе до спирката
Електрички безшумни
Тук се раждат деца и планове
Редове, сгради и гласове
Те движат и спасяват света

Учител с маркер по дланите
Инженер със схеми в главата
Архитект рисува слънчеви фасади
А Бургас ги превръща в бъдеще.

Бургас – Часовникът
Който ни събира
Там
Където пътят свършва и започва пак
Гълъби и гларуси бягат над нашите спомени
А морето пази тайно всеки залез
Бургас – последна спирка и пристан
Към която всеки се връща винаги
Красиви студентки по дългия ти бряг
И безкраен плясък във пясък
Който ни зове назад

По плажа стъпки
Черни от асфалт
Оставят следа до самия бряг
Музика над Богориди плува
С китара пее той за дом и радост

В стая с книги ученик с мечтите си лети
През прозореца влиза въздух солен
Всяка страница носи вкус на юг
И гларус който ечи „Оставаме тук“

Където и да скитаме по света
В джоба дрънчи ключ за една врата
спомен за залез над дългия кей
За глътка смях , морето и Гарата
—-
Автор: Андрей Ненов, 13 януари 2026